... да се влюбя.
Внезапно.
От пръв поглед.
Връхлитащо.
Взаимно.
Всепоглъщащо.
Освобождаващо.
Завладяващо.
Нелогично.
Страстно.
Топло.
Спокойно.
Истинско.
:) :) :)
.jpg)
четвъртък, 27 май 2010 г.
сряда, 21 април 2010 г.
Цветно
Цветно
Червено. Жълто. И зелено.
Кръв. И слънце. И трева.
Над земята нежно се надвеси
някаква добра дъга.
Синьо. Розово. Златисто.
Небе. И залез. Изгрев.
Цвърчат пчели неистово.
Мравки през гората тичат.
Бяло.Черно.Сиво.
Истина.Лъжа.И безразличие.
Полюшва се узряла нива.
А червеят сърцето й прегризва.
Оранжево.Сребристо.Лилаво.
Безумие.Спокойствие.И нежна мъка.
И все вървиш към нещо недостигнато.
И разпиляваш щастие на пътя.
понеделник, 19 април 2010 г.
Coffee Is Over!
Coffee is over, like everything we used to have
So I light up another cigarette pretending it's ok.
But it's all gone in to your eyes
But it's all gone like a thief in the night
I fall a sleep with open eyes, is this hell or paradise?
Memories and bitternes pretty much is all that left.
Like a clown with no disguise, walking on a thin ice.
This is our last dance, see nothing happens by chance.
Another roll of the dice it's so hard to realize.
Time flies-clockwize is this hell or paradise?
This is our last dance see nothing happens by chance... by chance...
There is no wrong, if there is no right.
There are no clouds, if there is no sky.
And there is no compromise, if there is no love.
There is no sacrifice, if there is no hope.
I wanna feel like, I wanna feel like something new
Is going to trough my mind, making me breathe because of you.
I wanna feel alive, I wanna scream so I get through
This hopeless state of mind, I wanna get out and feel brand new
There is no left if there is no righ
There is no day if there is no night
There is no hope and there is no meant to be
There is no love if there is no me!
So I light up another cigarette pretending it's ok.
But it's all gone in to your eyes
But it's all gone like a thief in the night
I fall a sleep with open eyes, is this hell or paradise?
Memories and bitternes pretty much is all that left.
Like a clown with no disguise, walking on a thin ice.
This is our last dance, see nothing happens by chance.
Another roll of the dice it's so hard to realize.
Time flies-clockwize is this hell or paradise?
This is our last dance see nothing happens by chance... by chance...
There is no wrong, if there is no right.
There are no clouds, if there is no sky.
And there is no compromise, if there is no love.
There is no sacrifice, if there is no hope.
I wanna feel like, I wanna feel like something new
Is going to trough my mind, making me breathe because of you.
I wanna feel alive, I wanna scream so I get through
This hopeless state of mind, I wanna get out and feel brand new
There is no left if there is no righ
There is no day if there is no night
There is no hope and there is no meant to be
There is no love if there is no me!
...
[18.4.2010 г. 18:22:38] nell: четох ти блога...
[18.4.2010 г. 18:22:52] Кикилота ВиРтуалия Транспаранта: и?
[18.4.2010 г. 18:23:16 | (18:23:39 — редактирано)] nell: мисля че дълбоко в себе си ти си едно много тъжно дете
[18.4.2010 г. 18:23:23] nell: и искам това да се промени
[18.4.2010 г. 18:23:56] Кикилота ВиРтуалия Транспаранта: защо мислиш така?
[18.4.2010 г. 18:24:38] nell: защото си обърната към миналото ни , а то е много тъжно
[18.4.2010 г. 18:28:45] nell: тебе и за твоите метаморфози
[18.4.2010 г. 18:29:18] nell: много си се затворила навътре към себе си и не знам какво ще се пръкне и кога?
[18.4.2010 г. 18:29:51] nell: дали ще е някоя красива хвърката пеперудка
Така ли е наистина?
[18.4.2010 г. 18:22:52] Кикилота ВиРтуалия Транспаранта: и?
[18.4.2010 г. 18:23:16 | (18:23:39 — редактирано)] nell: мисля че дълбоко в себе си ти си едно много тъжно дете
[18.4.2010 г. 18:23:23] nell: и искам това да се промени
[18.4.2010 г. 18:23:56] Кикилота ВиРтуалия Транспаранта: защо мислиш така?
[18.4.2010 г. 18:24:38] nell: защото си обърната към миналото ни , а то е много тъжно
[18.4.2010 г. 18:28:45] nell: тебе и за твоите метаморфози
[18.4.2010 г. 18:29:18] nell: много си се затворила навътре към себе си и не знам какво ще се пръкне и кога?
[18.4.2010 г. 18:29:51] nell: дали ще е някоя красива хвърката пеперудка
Така ли е наистина?
четвъртък, 15 април 2010 г.
За Теб
Ти беше от хората, които са прекалено добри за този свят. Имаше си своите трески за дялкане, но беше мил, незлоблив, позитивен, готов да помогне на всекиго, без да чака отплата. Светът...хората те подтиснаха, защото не ти отговаряха със същото отношение. Прецакваха те, прекарваха те, подиграваха ти се, смятаха, че си същият подлец като тях. И ти... ти си намери отдушник. Да забравиш, да простиш и да продължиш. Или поне така мислеше. А това всъщност те погуби.
Ти беше голям човек. И беше срещнал голямата любов. И трябваше да си щастлив, нали?
Помня как до едно време как беше винаги усмихнат. Едно дете в тялото на възрастен, на което му се живее. Помня как като превъртеше и надуваше музиката, канеше ме на танц(а аз бях прекалено малка и затова се качвах на масата), пееше с пълно гърло, нищо, че не знаеше една думичка от текста и танцувахме...Помня как ми показваше обичта си. Събаряше ме на земята и се започваше лудото боричкане и гъделичкане и никога, ама никога нищо не те спря да ми кажеш "Обичам те"...сега това аз правя същото с малкия, защото ти ме научи, че любовта е чувство, което не трябва да се крие...
Помня, когато исках да ходя на екскурзия, а ти нямаше пари и все пак ми даде и аз се записах на нея. И вечерта преди да замина...не ми даде 40лв, а 70лв и те ти бяха последните, но го направи с думите "Знам колко е кофти да си отишъл да се забавляваш и другите да имат, а ти - не и да стоиш и да гледаш остстрани"...
Помня, когато един човек ти дължеше услуга и затова искаше да ти подари агънце за Георгьовден, ти каза: "Човекът е без една ръка, колко ли му е трудно да се справя, аз агнето ще му взимам"...и така не хапнахме агнешко, но не съжалявахме.
Помня как въпреки караниците с брат си, ти го обичаше безрезервно и каквото и да ти беше направил той, ти беше готов на всичко за него. И в момент, в който беше жестоко разочарован от него, заложи името и честта си и му даде пари да си внесе годишната вноска по кредита...аз ти казах тогава: "Защо го правиш, нима той го заслужава?", а ти ми отвърна: "Той ми е брат, не мога да не му помогна..."
Помня, всичко помня. И хубавото, и лошото. Най-вече ще запомня начина, по който ме възпитахте. Да стана човекът, който съм сега. Да съм честолюбива, позитивна, топла, справедлива и да помагам на другите, когато мога.
Ти беше Човек с главно "Ч". И колкото повече време минава, толкова повече ми липсваш. Защото с годините, споменът избледнява. Дрехите ти вече не миришат на теб. Вкъщи не те усещам. И това ме кара да крещя, да крещя от болка, че не те чувствам вече...
Благодаря ти. Липсваш ми. Обичам те!
Ти беше голям човек. И беше срещнал голямата любов. И трябваше да си щастлив, нали?
Помня как до едно време как беше винаги усмихнат. Едно дете в тялото на възрастен, на което му се живее. Помня как като превъртеше и надуваше музиката, канеше ме на танц(а аз бях прекалено малка и затова се качвах на масата), пееше с пълно гърло, нищо, че не знаеше една думичка от текста и танцувахме...Помня как ми показваше обичта си. Събаряше ме на земята и се започваше лудото боричкане и гъделичкане и никога, ама никога нищо не те спря да ми кажеш "Обичам те"...сега това аз правя същото с малкия, защото ти ме научи, че любовта е чувство, което не трябва да се крие...
Помня, когато исках да ходя на екскурзия, а ти нямаше пари и все пак ми даде и аз се записах на нея. И вечерта преди да замина...не ми даде 40лв, а 70лв и те ти бяха последните, но го направи с думите "Знам колко е кофти да си отишъл да се забавляваш и другите да имат, а ти - не и да стоиш и да гледаш остстрани"...
Помня, когато един човек ти дължеше услуга и затова искаше да ти подари агънце за Георгьовден, ти каза: "Човекът е без една ръка, колко ли му е трудно да се справя, аз агнето ще му взимам"...и така не хапнахме агнешко, но не съжалявахме.
Помня как въпреки караниците с брат си, ти го обичаше безрезервно и каквото и да ти беше направил той, ти беше готов на всичко за него. И в момент, в който беше жестоко разочарован от него, заложи името и честта си и му даде пари да си внесе годишната вноска по кредита...аз ти казах тогава: "Защо го правиш, нима той го заслужава?", а ти ми отвърна: "Той ми е брат, не мога да не му помогна..."
Помня, всичко помня. И хубавото, и лошото. Най-вече ще запомня начина, по който ме възпитахте. Да стана човекът, който съм сега. Да съм честолюбива, позитивна, топла, справедлива и да помагам на другите, когато мога.
Ти беше Човек с главно "Ч". И колкото повече време минава, толкова повече ми липсваш. Защото с годините, споменът избледнява. Дрехите ти вече не миришат на теб. Вкъщи не те усещам. И това ме кара да крещя, да крещя от болка, че не те чувствам вече...
Благодаря ти. Липсваш ми. Обичам те!
сряда, 14 април 2010 г.
Обичам Те
Две думи. Толкова познати и толкова чужди. Толкова мили, а толкова трудни да изречеш. Кога идва време да кажеш "Обичам те" на някого?
Този спор го водихме онзи ден с няколко приятели. Може ли почти да не познаваш някого, а вече да си готов да изречеш тези думички?
Аз си мисля, че не. Масовата американска култура някакси обезсмисли произнасянето на тази фразичка. Обичам семейството си. Майка си, брат си, баща си, бабите, дядовците, малкия Матинчо а.к.а. Чикатин:). Обичам приятелите си. Тези, които са до мен и с мен. Които са ми помагали в трудни моменти, както могат. Които са се смели с мен, забавлявали с мен, напивали с мен. От там идва въпроса, обичала ли съм някога мъж? Имало ли е в живота ми досега някой, който е заслужавал признанието в любов?
Може би да. Двама. Но те не са до мен, всеки си е тръгнал по своя път и чувството е избледняло, но останало все така топло. Пак разтягам локуми.
Идеята е, че когато мъж каже на жена или жена на мъж, че го обича, трябва да е силно убеден/а, че това наистина е любов, а не е продиктувано от бушуващите в нея/него хормони. Защото любовта...се основава на общото. Общите спомени, общите вещи, общите приятели, общите места. На споделянето. На даването и получаването. Всичко останало е "влюбеност".
Колко пъти сме си мислели, че обичаме някого, че е човекът за нас, че е перфектен, идеален. И...минава малко време и осъзнаваш, че далеч не е така. Ами е имало някакво очарование в него, което ти е допаднало. Това не е любов. Това е похот. :)
Та, "Обичам Те" се изрича пестеливо. ;) Когато преоткриеш себе си с един човек, когато започнете да се правите един друг по-добри, когато светът стане друг, само защото него го е имало и има, когато не намериш нито една причина да не искаш този човек да е тук, до теб сега, а напротив, искаш да е с теб завинаги, това вече е Любов.
И тогава...тези думички са безценни. Защото си ги подарил на точния човек. :) А не си ги казал само защото по всички американски филми си ги казват на втория ден. ;)
Този спор го водихме онзи ден с няколко приятели. Може ли почти да не познаваш някого, а вече да си готов да изречеш тези думички?
Аз си мисля, че не. Масовата американска култура някакси обезсмисли произнасянето на тази фразичка. Обичам семейството си. Майка си, брат си, баща си, бабите, дядовците, малкия Матинчо а.к.а. Чикатин:). Обичам приятелите си. Тези, които са до мен и с мен. Които са ми помагали в трудни моменти, както могат. Които са се смели с мен, забавлявали с мен, напивали с мен. От там идва въпроса, обичала ли съм някога мъж? Имало ли е в живота ми досега някой, който е заслужавал признанието в любов?
Може би да. Двама. Но те не са до мен, всеки си е тръгнал по своя път и чувството е избледняло, но останало все така топло. Пак разтягам локуми.
Идеята е, че когато мъж каже на жена или жена на мъж, че го обича, трябва да е силно убеден/а, че това наистина е любов, а не е продиктувано от бушуващите в нея/него хормони. Защото любовта...се основава на общото. Общите спомени, общите вещи, общите приятели, общите места. На споделянето. На даването и получаването. Всичко останало е "влюбеност".
Колко пъти сме си мислели, че обичаме някого, че е човекът за нас, че е перфектен, идеален. И...минава малко време и осъзнаваш, че далеч не е така. Ами е имало някакво очарование в него, което ти е допаднало. Това не е любов. Това е похот. :)
Та, "Обичам Те" се изрича пестеливо. ;) Когато преоткриеш себе си с един човек, когато започнете да се правите един друг по-добри, когато светът стане друг, само защото него го е имало и има, когато не намериш нито една причина да не искаш този човек да е тук, до теб сега, а напротив, искаш да е с теб завинаги, това вече е Любов.
И тогава...тези думички са безценни. Защото си ги подарил на точния човек. :) А не си ги казал само защото по всички американски филми си ги казват на втория ден. ;)
вторник, 13 април 2010 г.
Мечта 2
С'ааа сядам набързо да си напиша пожеланото, докато не ми е изветряло от главата. :)
Мечта 2 е:
ОГРОМНА МУЛТИФУНКЦИОНАЛНА КУХНЯ
Обичам да готвя. С допълнение: когато имам за кого да готвя. Ако е само за мене - никакъв мерак нямам. Обаче имам огроооомното желание да постигна високи резултати в кулинарното изкуство. :)
Кухничката(да, кухничката, огромна мултифункционална:D ) ще ее...Уф, събирам си мислите. :) Обожавам лимоненото жълто, в което е решена нашата кухня. Дразни ме само, че материалите не са естествени, а тя е МДЧ ли, ПДЧ ли, не ги разбирам много. Сещате се. Онова покритие, дето имитира дърво. По същата причина мразя и ламинирания паркет, ама това е друга тема. Сега пред мен седи въпроса как да вмъкна лимоненото жълто в кухничката ми от истинско дърво(да, знам, разхищение на дървесен материал, горите ни стават все по-малко, нарушава се равновесието в природата и т.н.,ама искам така, кво да се прави). А дървото ще е...знам какво точно, но не му знам името. Ще потърся после и ше едитна. Така. Има барплот. Обичам барплотовете, пък макар и отживелица и "немодерни". И пред барплота - столчета. Ще си имам хубава, голяма двойна мивчица. Хубава печка ол-ин-уан, сиреч с керамични плотове и с газов котлон и с мултифункционална фурна. Ще има прозорчета. Нали се сещате. Точно между плота и горните шкафове. Малки прозорчета със симпатични завески ще вкарват слънчева светлина вътре. :) И така, какво друго. Какво ще готвя ли? Ами всичко. Сега съм си заплюла едни руладини, за които нямам нужните ресурси за готвене.И телешко с картофени мекици, манатарки и боровинки. И пиле в сладко-кисел сос. Екзотична кухня: мароканска, индийска, китайска(много мазно бе), тайландска. Всякаква. Гледам и попивам всичко. Искам да имам всяяякакви подправки. Кардамони, орехчета, кедрови ядчици, бла-бла, сега не ми изниква нищо друго. И посуда всякаква. И кухненски робот. ДА става по-бързо, не за друго. И трапезарията ще е отделена от кухнята посредством барплота. Там ще има една голяяяма маса, на която ще сервирам моито кулинарни шедьоври по абсолютни всички ресторантьорски изисквания. ;))))
АБе това е. МАй.
П.П. Светльо, знам, че засега само ти ми четеш простотиите. :) Това позитивното е много яко, да знаеш. :))
Мечта 2 е:
ОГРОМНА МУЛТИФУНКЦИОНАЛНА КУХНЯ
Обичам да готвя. С допълнение: когато имам за кого да готвя. Ако е само за мене - никакъв мерак нямам. Обаче имам огроооомното желание да постигна високи резултати в кулинарното изкуство. :)
Кухничката(да, кухничката, огромна мултифункционална:D ) ще ее...Уф, събирам си мислите. :) Обожавам лимоненото жълто, в което е решена нашата кухня. Дразни ме само, че материалите не са естествени, а тя е МДЧ ли, ПДЧ ли, не ги разбирам много. Сещате се. Онова покритие, дето имитира дърво. По същата причина мразя и ламинирания паркет, ама това е друга тема. Сега пред мен седи въпроса как да вмъкна лимоненото жълто в кухничката ми от истинско дърво(да, знам, разхищение на дървесен материал, горите ни стават все по-малко, нарушава се равновесието в природата и т.н.,ама искам така, кво да се прави). А дървото ще е...знам какво точно, но не му знам името. Ще потърся после и ше едитна. Така. Има барплот. Обичам барплотовете, пък макар и отживелица и "немодерни". И пред барплота - столчета. Ще си имам хубава, голяма двойна мивчица. Хубава печка ол-ин-уан, сиреч с керамични плотове и с газов котлон и с мултифункционална фурна. Ще има прозорчета. Нали се сещате. Точно между плота и горните шкафове. Малки прозорчета със симпатични завески ще вкарват слънчева светлина вътре. :) И така, какво друго. Какво ще готвя ли? Ами всичко. Сега съм си заплюла едни руладини, за които нямам нужните ресурси за готвене.И телешко с картофени мекици, манатарки и боровинки. И пиле в сладко-кисел сос. Екзотична кухня: мароканска, индийска, китайска(много мазно бе), тайландска. Всякаква. Гледам и попивам всичко. Искам да имам всяяякакви подправки. Кардамони, орехчета, кедрови ядчици, бла-бла, сега не ми изниква нищо друго. И посуда всякаква. И кухненски робот. ДА става по-бързо, не за друго. И трапезарията ще е отделена от кухнята посредством барплота. Там ще има една голяяяма маса, на която ще сервирам моито кулинарни шедьоври по абсолютни всички ресторантьорски изисквания. ;))))
АБе това е. МАй.
П.П. Светльо, знам, че засега само ти ми четеш простотиите. :) Това позитивното е много яко, да знаеш. :))
Абонамент за:
Коментари (Atom)