Обещания

Обещавам...
да спра да пия газирано(изпълнено)
да спра да пия кафе(изпълнено)
да спра да пуша
да започна да бягам в парка
да изслушвам хората и да не говоря само за себе си
да бъда по-сдържана
да не си губя времето пред компютъра
да отделям повече внимание на хората около мен
да започна да пестя
да се храня здравословно
да правя повече секс:)
да съм по-организирана
защото утрее започва от днеес:))

За Самотата

Цял ден си мисля за това. От вчера си го мисля всъщност. За това, че съм станала една идея безчувствена. А искам, колко искам да не съм сама. И не правя нищо по въпроса. Чакам, крия се, отказвам, и аз не знам защо. Не съм усещала онези пеперуди в стомаха от ужасно много време. Повече от година. Никой. Спорадични, еднократни връзки. А не искам вече такива. И от страх следващата да не се окаже също "лека забежка", просто не се впускам. И може би вече съм изпуснала този, който ще направи животът ми слънчев...
Другата причина, мисля си аз, е, че искам едва ли не всичко да ми е ок, и тогава да си търся "половинката". Искам, започвайки нещо ново, да се чувствам самостоятелна и необременена и да мога да вложа всичките си усилия в това да обичам, а не да мисля за сто и петдесетте хиляди проблема, които са ми на главата. Ама май този момент никога няма да дойде. Тогава пак изпускам. Отказвам. Въртя ги, уж. А не искам вече:((((((( Искам прегръдка, силна и топла...да забравя. Защото влюбеният човек може да е глупав и неразумен, но е щастлив...по свой си начин...и всички камънаци по пътя нагоре му се струват малки камъчета, които за секунда може да вдигне и хвърли назад...

Нарцис

Според моя много добър приятел С., с когото често водим ей такива разни разговорчета за живота и всичко останало, онзи ден обсъждахме мен. Не, не съм егоист, напротив. Чиста проба алтруизъм струи от мен. Но пък съм нарцис. Обичам себе си и не искам да се променям и -да!, понякога си мисля, че съм по-добра от останалите(понякога!). Та според него това съчетание егоцентризъм-алтруизъм е възможно най-лошото. Щото егоцентризмът ме карал да изгеждам в очите на другите егоист, какъвто аз не съм и всички губим от това. Дали е така ?

За каръщината

Ако има коефицент на каръщина, с който всеки от нас се ражда, аз със сигурност съм в абсолютния максимум! Поне с времето осъзнах, че може при мен трудно да се случват нещата, но се случват. Може в последния момент да направя нещо, но го правя.
Сега съм забъркала подобна каша. Изпити(колкото искаш) - за септември. Но можеше ли да не се разболявам 3 дена преди едно от най-важните ми пътувания? Можеше, ама тогава КК(коефицента на каръщината) щеше да спадне под средното ниво и нямаше да съм аз:)))

За Щастието

Щастие...какво е щастието? Мисля, че проблемът с търсенето на щастието е част от по-големия философски проблем за смисъла на живота, който навеки ще си остане с разнопосочни отговори, тъй като това не е теорема, която да се докаже и да остане еталон. Именно униканото във възприемането ни на света ни прави хора...
за мен щастието е наистина миг-секунда, минута, ден. Не го усещам по начин, че да си кажа "Ето това е, щастлива съм" и след малко да усетя, че това чувство ме е задминало. Обикновено трябва да ми са се случили кофти неща преди това, за да оценя правилно какво се случва около мен. Ако не се бях скарала с Е. онзи ден и не бях стигнала до дъното на финансовото отчаяние, предишната събота нямаше да ми се струва толкова прекрасен ден. Сдобрих се с Е., получих неочаквана финансова инжекция и тези две неща накуп ме направиха щастлива...странно, нали? Не че всичко останало ми беше наред, аз й не искам да ми е. Но облекчението от благоприятното развитие на тези два проблема ме накараха да се усмихвам( по същия начин ми действа и секса, което значи, че ако правя всеки ден секс, ще съм нонстоп щастлива,ама нейсе - сексът за мен е мираж напоследък. Не, не се оплаквам, констатирам!:) ).

Пак започнах да многословя. Е, пука ми, нали само аз ще си ги чета после:)

Размисли за приятелството.

Мрън, мрън, мрън... Какво е приятелството? Май никой не знае...не онзи който ти бършел сълзите, а който не ти давал да плачеш - глупости. Който е готов да направи всичко за теб - пак глупости. Приятелството е: разбиране, най - вече. Съпричастност. Помощ. Този който познава и хубавите, и лошите ти черти. Който знае какво те ядосва, но се стреми да не го прави. Който знае какво те прави щастлив и се стреми да го прави често.
Вчера развалих приятелството с един от най-близките си приятели. Не ми е за първи път. За две години показах вратата на толкова много хора. И сега се питам, струваше ли си? Наистина ли съм център на Вселената и друго мнение освен моето не смятам за правилно? Дали се сърдя често на чуждите грешки, а не обръщам внимание на моите?
Възможно е. В случая, колкото и да мисля, не намирам вината си. Не, намирам я, но не смятам, че я нося цялата. Защото приятелството трябва да понася КОМПРОМИСИ най - вече. Лош момент, лошо настроение, лоши думи - забравя се!!! Когато се е случвало да прекъсна отношенията си с "приятел" не е било заради единичен акт, а заради системно показване на неуважение към мен. Ето това е - уважение. И ако преди аз си тръгвах от хората, то този път тя си тръгна от мен...тя, момиче е. И аз не се опитах да я спра. Защото пак не смятах, че съм направила кой знае каква грешка по отношение на приятелството ни. Цял месец бяхме изнервени, карахме се и забравяхме. Аз се мъчех да не обръщам внимание на нейните избухвания, тя се стремеше да не избухне. До вчера. Тя избухна, аз й се разкрещях. Тя отиде на изпит и го взе с тройка. И била суеверна и смята, че аз съм причината да не се представи добре. Затова - край с нас. А беше обикновено каране. Ако не се конфронтираме - защо живеем? Как ще разберем кое е право и кое - криво? Но този път за нея не е било просто каране - не си взела изпита. А аз, както казах, смятам, че доверие се губи постепенно, системно се руши връзката, а в случая няма такова нещо и след 15 мин. бях забравила, че дори сме имали конфликт. И си направих извод сама за себе си - ако някой реши така внезапно и бързо да си тръгне от мен, значи никога не ме е смятал за толкова близък. А щом е така няма смисъл да се опитвам да поправя това, което никога не е било.

Пропуснах факта, че сме съквартирантки. Има и друго момиче с нас, което най - вероятно ще избере нея пред мен. Не че трябва да се избира, но в такава ситуация на мълчание винаги избираш единия от двамата, с когото да бъдеш по-често. Та, пак кардинални промени. Смяна. Нова квартира. Нови приятели. Нова работа. Новото ми Аз.

Кога ще намеря най - сетне себе си? Моите хора. Моето място. Моето щастие. Може би никога. Винаги ще се лутам. Защото аз съм си аз. Искам уважение, признателност, всеотдайност. Много ли искам?

Напоследък не мога да спра да говоря за друго, освен за пари. Защото ги нямам. И ако сега все отнякъде съм намирала начин да продължа и покрия разходите си, сега не мога. Става сложно. И знам, че е временно и след месец всичко ще е ок,ама ми е криво, скапва ми целия ден плюс съня. А дали изобщо има оправия?

Добре дошли и добре заварили :)

Нямам амбиции това да се превърне в най - четения блог, който да се споменава дори по списания и вестници, това е моят онлайн дневник, дори не съм сигурна, че искам някой да го чете. И все пак, ако някой сметне, че съм написала нещо умно - би могъл да го разпространи. :)
И искам да запазя абсолютна анонимност. Интернет ти дава това право - да си анонимен и точно сега бих желала да се възползвам от него.
И ще пиша за всичко, което тормози неспокойната ми главица:)
Трудно е, наистина е трудно да си Везни с асцедент Везни и колкото и да не съм суеверна, трябва да си призная, че всичко, хубаво или лошо, написано за тази зодия, се отнася за мен. Така че съм като отворена книга, но...не съвсем.

След малко пак. Важно е, че започнах. Целувки!:)