За Щастието

Щастие...какво е щастието? Мисля, че проблемът с търсенето на щастието е част от по-големия философски проблем за смисъла на живота, който навеки ще си остане с разнопосочни отговори, тъй като това не е теорема, която да се докаже и да остане еталон. Именно униканото във възприемането ни на света ни прави хора...
за мен щастието е наистина миг-секунда, минута, ден. Не го усещам по начин, че да си кажа "Ето това е, щастлива съм" и след малко да усетя, че това чувство ме е задминало. Обикновено трябва да ми са се случили кофти неща преди това, за да оценя правилно какво се случва около мен. Ако не се бях скарала с Е. онзи ден и не бях стигнала до дъното на финансовото отчаяние, предишната събота нямаше да ми се струва толкова прекрасен ден. Сдобрих се с Е., получих неочаквана финансова инжекция и тези две неща накуп ме направиха щастлива...странно, нали? Не че всичко останало ми беше наред, аз й не искам да ми е. Но облекчението от благоприятното развитие на тези два проблема ме накараха да се усмихвам( по същия начин ми действа и секса, което значи, че ако правя всеки ден секс, ще съм нонстоп щастлива,ама нейсе - сексът за мен е мираж напоследък. Не, не се оплаквам, констатирам!:) ).

Пак започнах да многословя. Е, пука ми, нали само аз ще си ги чета после:)