Пропадам...

Пак ме обзема някакво чувство на безнадеждност... Аз и връзките ми. Които не съществуват и никога не стигат до ниво да ги наречеш връзка... Аз наистина, наистина, наистина ужасно бързо хлътвам, но не си признавам. Но не е в кой да е, все пак. И този човек винаги ми се изплъзва. И сега го усещам... Благодаря му, че е откровен с мен. Истината боли, но я предпочитам и се старая да не усети колко много ми се отразява това. Защото, де факто, нищо не се е случило. И той нищо не ми дължи. Но аз вярвах и вярвам, че нещо хубаво ще ми се случи, а усещам как се изплъзва. И защо, по дяволите, мъжете винаги предпочитат жената, която ги наранява и унижава??? Този път и аз бях честна... никога, никога, никога повече няма да позволя да деля любимия човек с друга...или по-точно аз да съм тази, която знае за другата. Винаги се влюбвам в такъв човек, но този път ще се наложи да устоя на изкушението...
Винаги съм го харесвала, без да го познавам достатъчно добре. А сега още повече. Усещам как всичките ми малки изисквания, на които трябва да отговаря Той, ги притежава. И освен това, се чувствам отвратително силно и завладяващо привлечена от него. Само при бегла мисъл за него, усещам "пеперудите" в стомаха и знам, че когато го имам, няма да мога да му се наситя. А ще трябва да спра....изплъзва се... отново. Щастието. Споделянето. Опората. Безгрижието. Безумието.
Каза, че съм прекрасна. Че ме обожава. Че цял живот мен е търсил. Че няма търпение да ме види. Че съм перфектна. Че съм красива. И каза, че е ужасно тъп. Че поддържа връзка с момиче, с което с всеки изминал ден осъзнава, че не е за него. И тя му изневери. И той я прибра. И каза, че е ужасно тъп. А аз бях приятелят, на когото той сподели. И че не иска да ме наранява. А го направи, но никога няма да го разбере. Ужасно хаотични са ми мислите, знам. Сигурно като прочета това след една седмица, сама няма да разбера какво съм писала. Но ме е обзела някаква паника. Че нещо ми се изплъзва. И се чувствам празна. А нищо не се е случило, по дяволите. Как може да се чувствам така, след като единствено сме си говорили и не сме си обещавали нищо...........................


Ако имаш любов- не се нуждаеш от нищо друго,ако ли нямаш - не е от особено значение какво друго имаш.

Надявам се този път да не боли толкова много и толкова дълго. Защото съвсем ще се затворя в себе си...

Нова Година - Нов късмет

Винаги за мен лятото е бил преходен период...преди заради училището, сега и заради университета, но и винаги ми се е налагало да правя някакви промени лятото. Та ето сега пак. За щастие, универститета не го сменям(поне засега:) ). Иначе - ходя си към вкъщи за два месеца. Досега си опаковах багажа и мислех варианти как да го пренеса. И си отивам... И на есен - наново. Нова работа, нова квартира, нови съквартиранти, а може би и нови приятели...и новото ми Аз. Отново. Не искам вече да водя чергарски живот...Омръзна ми...
А сега ми е толкова криво. Изминалата година донесе и много усмивки, и много сълзи. И за нищичко не съжалявам...всяко зло за добро, нали така? :)
Да започнем от септември: Нов университет, нови колеги. Временна квартира - нови приятели.
Октомври: началото - дупка. Няма работа, няма пари, болни очи...мъка, мъка, голяма мъка. Но пък намерих квартира. Pretty good, при това. Намерих и работа. Изкарах си прекрасно рождения ден с точно двама човека. Всичко изглеждаше ОК.
Ноември: Продължаваме да работим. Забиваме един колега. Уж влюбена, уж. За 1 седмица напускаме и се връщаме. Проблеми със съквартирантките.
Декември: Решаваме, че не искаме да живеем с тъпите кифли и се връщаме обратно във "временната" квартира (откъдето пиша и в момента). Писва ми от въпросния колега. Зарязвам го, или той мене, все тая. На работа започва да ми писва как ни експлоатират. Посрещам 2009г., разливайки шампанско. Много тъпо. Ааа, към самия край на месеца се запознаваме с г-н В. Който занимава ума ни още 5 месеца :)
Януари: Лекции и пак лекции. Много ни е писнало от работата. Обаче пък вкъщи е много весело и забавно.
Февруари: Лекции. Напускаме работа, отиваме си за малко на село. Връщаме се.
Март: Учим, уж. Започваме да си търсим работа. Обаче няма....и няма...и няма...
Април: Няма работа..............Започваме да се депресираме. Седим си вкъщи и никъде не ходим. Кореспондираме с приятелите чрез интернет. Много лошо. Добре, че са двете кифли да ни забавляват и помагат, и търпят!!!
Май: Намираме работа. Ама не сме учили хич. Остават още 1млн. изпита за взимане. Работата не ни харесва, но сме решили да си траем.
Юни: Най-сетне сагата с г-н В. приключва след 5мес. писане на есемеси. Не особено успешно, но приключва. Не ни пука. Сериозни финансови проблеми. Скапани сме!!!!!!!!!!!!!!!!! Не знам откъде да хванем. Лъч надежда...вкопчваме се. Всичко изглежда ОК. Лекции, практика...минава всичко. Уволняват ни....представяте ли си>??? Дълго за обяснение. Обаче уволнението ни запраща пак на дъното. Търсим работа. Разбираме, че и да я намерим, не ни се ще да рискуваме. И опаковаме багажа - и марш за вкъщи. Поне живеем на морето...

УЖАСЯВАМ СЕ ПРИ МИСЪЛТА, ЧЕ ЩЕ МИНА ПРЕЗ НЯКОИ ОТ НЕЩАТА, КОИТО МИНАХ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО МЕСЕЦА, КАТО СЕ СЕТЯ КАКВИ ПЛАНОВЕ ИМАХ, А ТЯ КАКВА СТАНА....

И ще ми липсва всичко. Въпросната временна квартира, която толкова мразех, а с която толкова свикнах...съквартирантките ми...бутилките наредени над шкафа в кухнята...дългите разговори с Е...даже караниците...всичко :((((((((((((( Много ми е тъжно...

За Пеперудите в Стомаха

Влюбена ли съм...или не съм?
Защо в днешно време на романтиката и на чувствата се гледа като нещо остаряло, ретро... Забравяме истинската сила на чувствата от страх да не бъдем отритнати, да не ни се присмеят или просто защото никой вече не вярва в любовта. Хора се събират, разделят, но всичко се случва някакси пошло, първично, предубедено...
Не съм била влюбена от година и половина. А преди това бях "вечно влюбена". Е да, някои любови бяха илюзорни, просто тръпка,привличане, но усещах как тече живот във вените ми. Събуждах се с усмивка, мислейки си "Ще го видя ли днес?". И не винаги беше всичко ОК, и много сълзи излях, но беше хубаво. Един човек може да осмисли целият ти живот. Да се събуждаш и да знаеш за кого го правиш.
А сега е празно. Много празно. Затворих се. Отдръпнах се. От страх ли, не знам. И имам чувството, че се вкопчвам във всеки мъж, появил се в живота ми, като удавник за сламка...да ме избави от апатията, която ме е обзела. Защото напоследък въобще не ми върви и започвам да си мисля дали това не е причината?
Та сега пак съм се вкопчила. Както в последния и предпоследния...които ме вълнуваха за ден-два или седмица. А ми се иска да е различно. Харесвам го. Отдавна. Просто ми беше трудно да направя нещо. Но почти не го познавам все още, а вече съм се обсебила и мечтая за какви ли не неща...Искам всичко да започне бързо, а това не се случва, защото не мога да си призная. И цял ден съм обзета от някакви съмнения дали наистина и той си мисли за мен? Дали всичко, което казва, се отнася за мен или за някоя друга? Побърквам се вече, мамка му. Не може ли когато срещнеш някого и да присветква някаква лампичка: И двамата се харесвате, взимайте се:) Имам толкова много неща, които искам да кажа, а нямам на кого. И искам да вярвам, че това ще е човека, но от много мислене той иска ли ме или не, наистина ще изпусна и този шанс. А чувствам, че единственото, което мога да направя, са някакви детински провокации. Съвсем ми се разбъркаха мислите. И аз не знам какво искам да напиша и какво искам да кажа.
Просто цяла седмица усещам някакъв трепет от мисълта за Него. И не спирам да мисля за Него. И ми се иска да ми се обади пак и да разбере какво чувствам. И искам да знам, че този път чувството не е лъжливо. А ако е така - просто да спра да МИСЛЯ. Казах ви, много съм объркана. Но се чувствам щастлива:)

За Музиката

Това е мой пост, пуснат в един форум преди почти три години в отговор на въпроса:Как можете да опишете миксирането? Тогава бях много зарибена хаус-фенка;) Е, и сега съм си, но по-умерено. Та ето го:

Винаги съм го възприемала като правенето на коктейли. Много е важно какви съставки ще избереш,защото може при смесването на най-приятните напитки да се получи буламач ; добре е да ползваш и силни, и слаби питиета, защото крайностите не са за предпочитане;а за да стане това трябва да си много добре запознат с абсолютно всички видове течности; важно е с какви уреди си служиш; леката и ефектна украса никому не е излишна; вида, нивото на "подсилващите вещества" в коктейла(Кулър,Дейзи,Джулеп,Лонг дринкс,Сауър,Слинг,Мист,Фрапе) трябва да бъдат съобразени с човека, заради който го забърквате и на последното място, но не по значение: правиш го, за да доставиш удоволствие на другите и да могат да се отпуснат и забавляват в приятна обстановка!!!
Видяхте ли колко много си приличат
Viva Mojito!!!