Пропадам...

Пак ме обзема някакво чувство на безнадеждност... Аз и връзките ми. Които не съществуват и никога не стигат до ниво да ги наречеш връзка... Аз наистина, наистина, наистина ужасно бързо хлътвам, но не си признавам. Но не е в кой да е, все пак. И този човек винаги ми се изплъзва. И сега го усещам... Благодаря му, че е откровен с мен. Истината боли, но я предпочитам и се старая да не усети колко много ми се отразява това. Защото, де факто, нищо не се е случило. И той нищо не ми дължи. Но аз вярвах и вярвам, че нещо хубаво ще ми се случи, а усещам как се изплъзва. И защо, по дяволите, мъжете винаги предпочитат жената, която ги наранява и унижава??? Този път и аз бях честна... никога, никога, никога повече няма да позволя да деля любимия човек с друга...или по-точно аз да съм тази, която знае за другата. Винаги се влюбвам в такъв човек, но този път ще се наложи да устоя на изкушението...
Винаги съм го харесвала, без да го познавам достатъчно добре. А сега още повече. Усещам как всичките ми малки изисквания, на които трябва да отговаря Той, ги притежава. И освен това, се чувствам отвратително силно и завладяващо привлечена от него. Само при бегла мисъл за него, усещам "пеперудите" в стомаха и знам, че когато го имам, няма да мога да му се наситя. А ще трябва да спра....изплъзва се... отново. Щастието. Споделянето. Опората. Безгрижието. Безумието.
Каза, че съм прекрасна. Че ме обожава. Че цял живот мен е търсил. Че няма търпение да ме види. Че съм перфектна. Че съм красива. И каза, че е ужасно тъп. Че поддържа връзка с момиче, с което с всеки изминал ден осъзнава, че не е за него. И тя му изневери. И той я прибра. И каза, че е ужасно тъп. А аз бях приятелят, на когото той сподели. И че не иска да ме наранява. А го направи, но никога няма да го разбере. Ужасно хаотични са ми мислите, знам. Сигурно като прочета това след една седмица, сама няма да разбера какво съм писала. Но ме е обзела някаква паника. Че нещо ми се изплъзва. И се чувствам празна. А нищо не се е случило, по дяволите. Как може да се чувствам така, след като единствено сме си говорили и не сме си обещавали нищо...........................


Ако имаш любов- не се нуждаеш от нищо друго,ако ли нямаш - не е от особено значение какво друго имаш.

Надявам се този път да не боли толкова много и толкова дълго. Защото съвсем ще се затворя в себе си...