Нова Година - Нов късмет

Винаги за мен лятото е бил преходен период...преди заради училището, сега и заради университета, но и винаги ми се е налагало да правя някакви промени лятото. Та ето сега пак. За щастие, универститета не го сменям(поне засега:) ). Иначе - ходя си към вкъщи за два месеца. Досега си опаковах багажа и мислех варианти как да го пренеса. И си отивам... И на есен - наново. Нова работа, нова квартира, нови съквартиранти, а може би и нови приятели...и новото ми Аз. Отново. Не искам вече да водя чергарски живот...Омръзна ми...
А сега ми е толкова криво. Изминалата година донесе и много усмивки, и много сълзи. И за нищичко не съжалявам...всяко зло за добро, нали така? :)
Да започнем от септември: Нов университет, нови колеги. Временна квартира - нови приятели.
Октомври: началото - дупка. Няма работа, няма пари, болни очи...мъка, мъка, голяма мъка. Но пък намерих квартира. Pretty good, при това. Намерих и работа. Изкарах си прекрасно рождения ден с точно двама човека. Всичко изглеждаше ОК.
Ноември: Продължаваме да работим. Забиваме един колега. Уж влюбена, уж. За 1 седмица напускаме и се връщаме. Проблеми със съквартирантките.
Декември: Решаваме, че не искаме да живеем с тъпите кифли и се връщаме обратно във "временната" квартира (откъдето пиша и в момента). Писва ми от въпросния колега. Зарязвам го, или той мене, все тая. На работа започва да ми писва как ни експлоатират. Посрещам 2009г., разливайки шампанско. Много тъпо. Ааа, към самия край на месеца се запознаваме с г-н В. Който занимава ума ни още 5 месеца :)
Януари: Лекции и пак лекции. Много ни е писнало от работата. Обаче пък вкъщи е много весело и забавно.
Февруари: Лекции. Напускаме работа, отиваме си за малко на село. Връщаме се.
Март: Учим, уж. Започваме да си търсим работа. Обаче няма....и няма...и няма...
Април: Няма работа..............Започваме да се депресираме. Седим си вкъщи и никъде не ходим. Кореспондираме с приятелите чрез интернет. Много лошо. Добре, че са двете кифли да ни забавляват и помагат, и търпят!!!
Май: Намираме работа. Ама не сме учили хич. Остават още 1млн. изпита за взимане. Работата не ни харесва, но сме решили да си траем.
Юни: Най-сетне сагата с г-н В. приключва след 5мес. писане на есемеси. Не особено успешно, но приключва. Не ни пука. Сериозни финансови проблеми. Скапани сме!!!!!!!!!!!!!!!!! Не знам откъде да хванем. Лъч надежда...вкопчваме се. Всичко изглежда ОК. Лекции, практика...минава всичко. Уволняват ни....представяте ли си>??? Дълго за обяснение. Обаче уволнението ни запраща пак на дъното. Търсим работа. Разбираме, че и да я намерим, не ни се ще да рискуваме. И опаковаме багажа - и марш за вкъщи. Поне живеем на морето...

УЖАСЯВАМ СЕ ПРИ МИСЪЛТА, ЧЕ ЩЕ МИНА ПРЕЗ НЯКОИ ОТ НЕЩАТА, КОИТО МИНАХ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО МЕСЕЦА, КАТО СЕ СЕТЯ КАКВИ ПЛАНОВЕ ИМАХ, А ТЯ КАКВА СТАНА....

И ще ми липсва всичко. Въпросната временна квартира, която толкова мразех, а с която толкова свикнах...съквартирантките ми...бутилките наредени над шкафа в кухнята...дългите разговори с Е...даже караниците...всичко :((((((((((((( Много ми е тъжно...