За Пеперудите в Стомаха

Влюбена ли съм...или не съм?
Защо в днешно време на романтиката и на чувствата се гледа като нещо остаряло, ретро... Забравяме истинската сила на чувствата от страх да не бъдем отритнати, да не ни се присмеят или просто защото никой вече не вярва в любовта. Хора се събират, разделят, но всичко се случва някакси пошло, първично, предубедено...
Не съм била влюбена от година и половина. А преди това бях "вечно влюбена". Е да, някои любови бяха илюзорни, просто тръпка,привличане, но усещах как тече живот във вените ми. Събуждах се с усмивка, мислейки си "Ще го видя ли днес?". И не винаги беше всичко ОК, и много сълзи излях, но беше хубаво. Един човек може да осмисли целият ти живот. Да се събуждаш и да знаеш за кого го правиш.
А сега е празно. Много празно. Затворих се. Отдръпнах се. От страх ли, не знам. И имам чувството, че се вкопчвам във всеки мъж, появил се в живота ми, като удавник за сламка...да ме избави от апатията, която ме е обзела. Защото напоследък въобще не ми върви и започвам да си мисля дали това не е причината?
Та сега пак съм се вкопчила. Както в последния и предпоследния...които ме вълнуваха за ден-два или седмица. А ми се иска да е различно. Харесвам го. Отдавна. Просто ми беше трудно да направя нещо. Но почти не го познавам все още, а вече съм се обсебила и мечтая за какви ли не неща...Искам всичко да започне бързо, а това не се случва, защото не мога да си призная. И цял ден съм обзета от някакви съмнения дали наистина и той си мисли за мен? Дали всичко, което казва, се отнася за мен или за някоя друга? Побърквам се вече, мамка му. Не може ли когато срещнеш някого и да присветква някаква лампичка: И двамата се харесвате, взимайте се:) Имам толкова много неща, които искам да кажа, а нямам на кого. И искам да вярвам, че това ще е човека, но от много мислене той иска ли ме или не, наистина ще изпусна и този шанс. А чувствам, че единственото, което мога да направя, са някакви детински провокации. Съвсем ми се разбъркаха мислите. И аз не знам какво искам да напиша и какво искам да кажа.
Просто цяла седмица усещам някакъв трепет от мисълта за Него. И не спирам да мисля за Него. И ми се иска да ми се обади пак и да разбере какво чувствам. И искам да знам, че този път чувството не е лъжливо. А ако е така - просто да спра да МИСЛЯ. Казах ви, много съм объркана. Но се чувствам щастлива:)