... да се влюбя.
Внезапно.
От пръв поглед.
Връхлитащо.
Взаимно.
Всепоглъщащо.
Освобождаващо.
Завладяващо.
Нелогично.
Страстно.
Топло.
Спокойно.
Истинско.
:) :) :)
.jpg)
четвъртък, 27 май 2010 г.
сряда, 21 април 2010 г.
Цветно
Цветно
Червено. Жълто. И зелено.
Кръв. И слънце. И трева.
Над земята нежно се надвеси
някаква добра дъга.
Синьо. Розово. Златисто.
Небе. И залез. Изгрев.
Цвърчат пчели неистово.
Мравки през гората тичат.
Бяло.Черно.Сиво.
Истина.Лъжа.И безразличие.
Полюшва се узряла нива.
А червеят сърцето й прегризва.
Оранжево.Сребристо.Лилаво.
Безумие.Спокойствие.И нежна мъка.
И все вървиш към нещо недостигнато.
И разпиляваш щастие на пътя.
понеделник, 19 април 2010 г.
Coffee Is Over!
Coffee is over, like everything we used to have
So I light up another cigarette pretending it's ok.
But it's all gone in to your eyes
But it's all gone like a thief in the night
I fall a sleep with open eyes, is this hell or paradise?
Memories and bitternes pretty much is all that left.
Like a clown with no disguise, walking on a thin ice.
This is our last dance, see nothing happens by chance.
Another roll of the dice it's so hard to realize.
Time flies-clockwize is this hell or paradise?
This is our last dance see nothing happens by chance... by chance...
There is no wrong, if there is no right.
There are no clouds, if there is no sky.
And there is no compromise, if there is no love.
There is no sacrifice, if there is no hope.
I wanna feel like, I wanna feel like something new
Is going to trough my mind, making me breathe because of you.
I wanna feel alive, I wanna scream so I get through
This hopeless state of mind, I wanna get out and feel brand new
There is no left if there is no righ
There is no day if there is no night
There is no hope and there is no meant to be
There is no love if there is no me!
So I light up another cigarette pretending it's ok.
But it's all gone in to your eyes
But it's all gone like a thief in the night
I fall a sleep with open eyes, is this hell or paradise?
Memories and bitternes pretty much is all that left.
Like a clown with no disguise, walking on a thin ice.
This is our last dance, see nothing happens by chance.
Another roll of the dice it's so hard to realize.
Time flies-clockwize is this hell or paradise?
This is our last dance see nothing happens by chance... by chance...
There is no wrong, if there is no right.
There are no clouds, if there is no sky.
And there is no compromise, if there is no love.
There is no sacrifice, if there is no hope.
I wanna feel like, I wanna feel like something new
Is going to trough my mind, making me breathe because of you.
I wanna feel alive, I wanna scream so I get through
This hopeless state of mind, I wanna get out and feel brand new
There is no left if there is no righ
There is no day if there is no night
There is no hope and there is no meant to be
There is no love if there is no me!
...
[18.4.2010 г. 18:22:38] nell: четох ти блога...
[18.4.2010 г. 18:22:52] Кикилота ВиРтуалия Транспаранта: и?
[18.4.2010 г. 18:23:16 | (18:23:39 — редактирано)] nell: мисля че дълбоко в себе си ти си едно много тъжно дете
[18.4.2010 г. 18:23:23] nell: и искам това да се промени
[18.4.2010 г. 18:23:56] Кикилота ВиРтуалия Транспаранта: защо мислиш така?
[18.4.2010 г. 18:24:38] nell: защото си обърната към миналото ни , а то е много тъжно
[18.4.2010 г. 18:28:45] nell: тебе и за твоите метаморфози
[18.4.2010 г. 18:29:18] nell: много си се затворила навътре към себе си и не знам какво ще се пръкне и кога?
[18.4.2010 г. 18:29:51] nell: дали ще е някоя красива хвърката пеперудка
Така ли е наистина?
[18.4.2010 г. 18:22:52] Кикилота ВиРтуалия Транспаранта: и?
[18.4.2010 г. 18:23:16 | (18:23:39 — редактирано)] nell: мисля че дълбоко в себе си ти си едно много тъжно дете
[18.4.2010 г. 18:23:23] nell: и искам това да се промени
[18.4.2010 г. 18:23:56] Кикилота ВиРтуалия Транспаранта: защо мислиш така?
[18.4.2010 г. 18:24:38] nell: защото си обърната към миналото ни , а то е много тъжно
[18.4.2010 г. 18:28:45] nell: тебе и за твоите метаморфози
[18.4.2010 г. 18:29:18] nell: много си се затворила навътре към себе си и не знам какво ще се пръкне и кога?
[18.4.2010 г. 18:29:51] nell: дали ще е някоя красива хвърката пеперудка
Така ли е наистина?
четвъртък, 15 април 2010 г.
За Теб
Ти беше от хората, които са прекалено добри за този свят. Имаше си своите трески за дялкане, но беше мил, незлоблив, позитивен, готов да помогне на всекиго, без да чака отплата. Светът...хората те подтиснаха, защото не ти отговаряха със същото отношение. Прецакваха те, прекарваха те, подиграваха ти се, смятаха, че си същият подлец като тях. И ти... ти си намери отдушник. Да забравиш, да простиш и да продължиш. Или поне така мислеше. А това всъщност те погуби.
Ти беше голям човек. И беше срещнал голямата любов. И трябваше да си щастлив, нали?
Помня как до едно време как беше винаги усмихнат. Едно дете в тялото на възрастен, на което му се живее. Помня как като превъртеше и надуваше музиката, канеше ме на танц(а аз бях прекалено малка и затова се качвах на масата), пееше с пълно гърло, нищо, че не знаеше една думичка от текста и танцувахме...Помня как ми показваше обичта си. Събаряше ме на земята и се започваше лудото боричкане и гъделичкане и никога, ама никога нищо не те спря да ми кажеш "Обичам те"...сега това аз правя същото с малкия, защото ти ме научи, че любовта е чувство, което не трябва да се крие...
Помня, когато исках да ходя на екскурзия, а ти нямаше пари и все пак ми даде и аз се записах на нея. И вечерта преди да замина...не ми даде 40лв, а 70лв и те ти бяха последните, но го направи с думите "Знам колко е кофти да си отишъл да се забавляваш и другите да имат, а ти - не и да стоиш и да гледаш остстрани"...
Помня, когато един човек ти дължеше услуга и затова искаше да ти подари агънце за Георгьовден, ти каза: "Човекът е без една ръка, колко ли му е трудно да се справя, аз агнето ще му взимам"...и така не хапнахме агнешко, но не съжалявахме.
Помня как въпреки караниците с брат си, ти го обичаше безрезервно и каквото и да ти беше направил той, ти беше готов на всичко за него. И в момент, в който беше жестоко разочарован от него, заложи името и честта си и му даде пари да си внесе годишната вноска по кредита...аз ти казах тогава: "Защо го правиш, нима той го заслужава?", а ти ми отвърна: "Той ми е брат, не мога да не му помогна..."
Помня, всичко помня. И хубавото, и лошото. Най-вече ще запомня начина, по който ме възпитахте. Да стана човекът, който съм сега. Да съм честолюбива, позитивна, топла, справедлива и да помагам на другите, когато мога.
Ти беше Човек с главно "Ч". И колкото повече време минава, толкова повече ми липсваш. Защото с годините, споменът избледнява. Дрехите ти вече не миришат на теб. Вкъщи не те усещам. И това ме кара да крещя, да крещя от болка, че не те чувствам вече...
Благодаря ти. Липсваш ми. Обичам те!
Ти беше голям човек. И беше срещнал голямата любов. И трябваше да си щастлив, нали?
Помня как до едно време как беше винаги усмихнат. Едно дете в тялото на възрастен, на което му се живее. Помня как като превъртеше и надуваше музиката, канеше ме на танц(а аз бях прекалено малка и затова се качвах на масата), пееше с пълно гърло, нищо, че не знаеше една думичка от текста и танцувахме...Помня как ми показваше обичта си. Събаряше ме на земята и се започваше лудото боричкане и гъделичкане и никога, ама никога нищо не те спря да ми кажеш "Обичам те"...сега това аз правя същото с малкия, защото ти ме научи, че любовта е чувство, което не трябва да се крие...
Помня, когато исках да ходя на екскурзия, а ти нямаше пари и все пак ми даде и аз се записах на нея. И вечерта преди да замина...не ми даде 40лв, а 70лв и те ти бяха последните, но го направи с думите "Знам колко е кофти да си отишъл да се забавляваш и другите да имат, а ти - не и да стоиш и да гледаш остстрани"...
Помня, когато един човек ти дължеше услуга и затова искаше да ти подари агънце за Георгьовден, ти каза: "Човекът е без една ръка, колко ли му е трудно да се справя, аз агнето ще му взимам"...и така не хапнахме агнешко, но не съжалявахме.
Помня как въпреки караниците с брат си, ти го обичаше безрезервно и каквото и да ти беше направил той, ти беше готов на всичко за него. И в момент, в който беше жестоко разочарован от него, заложи името и честта си и му даде пари да си внесе годишната вноска по кредита...аз ти казах тогава: "Защо го правиш, нима той го заслужава?", а ти ми отвърна: "Той ми е брат, не мога да не му помогна..."
Помня, всичко помня. И хубавото, и лошото. Най-вече ще запомня начина, по който ме възпитахте. Да стана човекът, който съм сега. Да съм честолюбива, позитивна, топла, справедлива и да помагам на другите, когато мога.
Ти беше Човек с главно "Ч". И колкото повече време минава, толкова повече ми липсваш. Защото с годините, споменът избледнява. Дрехите ти вече не миришат на теб. Вкъщи не те усещам. И това ме кара да крещя, да крещя от болка, че не те чувствам вече...
Благодаря ти. Липсваш ми. Обичам те!
сряда, 14 април 2010 г.
Обичам Те
Две думи. Толкова познати и толкова чужди. Толкова мили, а толкова трудни да изречеш. Кога идва време да кажеш "Обичам те" на някого?
Този спор го водихме онзи ден с няколко приятели. Може ли почти да не познаваш някого, а вече да си готов да изречеш тези думички?
Аз си мисля, че не. Масовата американска култура някакси обезсмисли произнасянето на тази фразичка. Обичам семейството си. Майка си, брат си, баща си, бабите, дядовците, малкия Матинчо а.к.а. Чикатин:). Обичам приятелите си. Тези, които са до мен и с мен. Които са ми помагали в трудни моменти, както могат. Които са се смели с мен, забавлявали с мен, напивали с мен. От там идва въпроса, обичала ли съм някога мъж? Имало ли е в живота ми досега някой, който е заслужавал признанието в любов?
Може би да. Двама. Но те не са до мен, всеки си е тръгнал по своя път и чувството е избледняло, но останало все така топло. Пак разтягам локуми.
Идеята е, че когато мъж каже на жена или жена на мъж, че го обича, трябва да е силно убеден/а, че това наистина е любов, а не е продиктувано от бушуващите в нея/него хормони. Защото любовта...се основава на общото. Общите спомени, общите вещи, общите приятели, общите места. На споделянето. На даването и получаването. Всичко останало е "влюбеност".
Колко пъти сме си мислели, че обичаме някого, че е човекът за нас, че е перфектен, идеален. И...минава малко време и осъзнаваш, че далеч не е така. Ами е имало някакво очарование в него, което ти е допаднало. Това не е любов. Това е похот. :)
Та, "Обичам Те" се изрича пестеливо. ;) Когато преоткриеш себе си с един човек, когато започнете да се правите един друг по-добри, когато светът стане друг, само защото него го е имало и има, когато не намериш нито една причина да не искаш този човек да е тук, до теб сега, а напротив, искаш да е с теб завинаги, това вече е Любов.
И тогава...тези думички са безценни. Защото си ги подарил на точния човек. :) А не си ги казал само защото по всички американски филми си ги казват на втория ден. ;)
Този спор го водихме онзи ден с няколко приятели. Може ли почти да не познаваш някого, а вече да си готов да изречеш тези думички?
Аз си мисля, че не. Масовата американска култура някакси обезсмисли произнасянето на тази фразичка. Обичам семейството си. Майка си, брат си, баща си, бабите, дядовците, малкия Матинчо а.к.а. Чикатин:). Обичам приятелите си. Тези, които са до мен и с мен. Които са ми помагали в трудни моменти, както могат. Които са се смели с мен, забавлявали с мен, напивали с мен. От там идва въпроса, обичала ли съм някога мъж? Имало ли е в живота ми досега някой, който е заслужавал признанието в любов?
Може би да. Двама. Но те не са до мен, всеки си е тръгнал по своя път и чувството е избледняло, но останало все така топло. Пак разтягам локуми.
Идеята е, че когато мъж каже на жена или жена на мъж, че го обича, трябва да е силно убеден/а, че това наистина е любов, а не е продиктувано от бушуващите в нея/него хормони. Защото любовта...се основава на общото. Общите спомени, общите вещи, общите приятели, общите места. На споделянето. На даването и получаването. Всичко останало е "влюбеност".
Колко пъти сме си мислели, че обичаме някого, че е човекът за нас, че е перфектен, идеален. И...минава малко време и осъзнаваш, че далеч не е така. Ами е имало някакво очарование в него, което ти е допаднало. Това не е любов. Това е похот. :)
Та, "Обичам Те" се изрича пестеливо. ;) Когато преоткриеш себе си с един човек, когато започнете да се правите един друг по-добри, когато светът стане друг, само защото него го е имало и има, когато не намериш нито една причина да не искаш този човек да е тук, до теб сега, а напротив, искаш да е с теб завинаги, това вече е Любов.
И тогава...тези думички са безценни. Защото си ги подарил на точния човек. :) А не си ги казал само защото по всички американски филми си ги казват на втория ден. ;)
вторник, 13 април 2010 г.
Мечта 2
С'ааа сядам набързо да си напиша пожеланото, докато не ми е изветряло от главата. :)
Мечта 2 е:
ОГРОМНА МУЛТИФУНКЦИОНАЛНА КУХНЯ
Обичам да готвя. С допълнение: когато имам за кого да готвя. Ако е само за мене - никакъв мерак нямам. Обаче имам огроооомното желание да постигна високи резултати в кулинарното изкуство. :)
Кухничката(да, кухничката, огромна мултифункционална:D ) ще ее...Уф, събирам си мислите. :) Обожавам лимоненото жълто, в което е решена нашата кухня. Дразни ме само, че материалите не са естествени, а тя е МДЧ ли, ПДЧ ли, не ги разбирам много. Сещате се. Онова покритие, дето имитира дърво. По същата причина мразя и ламинирания паркет, ама това е друга тема. Сега пред мен седи въпроса как да вмъкна лимоненото жълто в кухничката ми от истинско дърво(да, знам, разхищение на дървесен материал, горите ни стават все по-малко, нарушава се равновесието в природата и т.н.,ама искам така, кво да се прави). А дървото ще е...знам какво точно, но не му знам името. Ще потърся после и ше едитна. Така. Има барплот. Обичам барплотовете, пък макар и отживелица и "немодерни". И пред барплота - столчета. Ще си имам хубава, голяма двойна мивчица. Хубава печка ол-ин-уан, сиреч с керамични плотове и с газов котлон и с мултифункционална фурна. Ще има прозорчета. Нали се сещате. Точно между плота и горните шкафове. Малки прозорчета със симпатични завески ще вкарват слънчева светлина вътре. :) И така, какво друго. Какво ще готвя ли? Ами всичко. Сега съм си заплюла едни руладини, за които нямам нужните ресурси за готвене.И телешко с картофени мекици, манатарки и боровинки. И пиле в сладко-кисел сос. Екзотична кухня: мароканска, индийска, китайска(много мазно бе), тайландска. Всякаква. Гледам и попивам всичко. Искам да имам всяяякакви подправки. Кардамони, орехчета, кедрови ядчици, бла-бла, сега не ми изниква нищо друго. И посуда всякаква. И кухненски робот. ДА става по-бързо, не за друго. И трапезарията ще е отделена от кухнята посредством барплота. Там ще има една голяяяма маса, на която ще сервирам моито кулинарни шедьоври по абсолютни всички ресторантьорски изисквания. ;))))
АБе това е. МАй.
П.П. Светльо, знам, че засега само ти ми четеш простотиите. :) Това позитивното е много яко, да знаеш. :))
Мечта 2 е:
ОГРОМНА МУЛТИФУНКЦИОНАЛНА КУХНЯ
Обичам да готвя. С допълнение: когато имам за кого да готвя. Ако е само за мене - никакъв мерак нямам. Обаче имам огроооомното желание да постигна високи резултати в кулинарното изкуство. :)
Кухничката(да, кухничката, огромна мултифункционална:D ) ще ее...Уф, събирам си мислите. :) Обожавам лимоненото жълто, в което е решена нашата кухня. Дразни ме само, че материалите не са естествени, а тя е МДЧ ли, ПДЧ ли, не ги разбирам много. Сещате се. Онова покритие, дето имитира дърво. По същата причина мразя и ламинирания паркет, ама това е друга тема. Сега пред мен седи въпроса как да вмъкна лимоненото жълто в кухничката ми от истинско дърво(да, знам, разхищение на дървесен материал, горите ни стават все по-малко, нарушава се равновесието в природата и т.н.,ама искам така, кво да се прави). А дървото ще е...знам какво точно, но не му знам името. Ще потърся после и ше едитна. Така. Има барплот. Обичам барплотовете, пък макар и отживелица и "немодерни". И пред барплота - столчета. Ще си имам хубава, голяма двойна мивчица. Хубава печка ол-ин-уан, сиреч с керамични плотове и с газов котлон и с мултифункционална фурна. Ще има прозорчета. Нали се сещате. Точно между плота и горните шкафове. Малки прозорчета със симпатични завески ще вкарват слънчева светлина вътре. :) И така, какво друго. Какво ще готвя ли? Ами всичко. Сега съм си заплюла едни руладини, за които нямам нужните ресурси за готвене.И телешко с картофени мекици, манатарки и боровинки. И пиле в сладко-кисел сос. Екзотична кухня: мароканска, индийска, китайска(много мазно бе), тайландска. Всякаква. Гледам и попивам всичко. Искам да имам всяяякакви подправки. Кардамони, орехчета, кедрови ядчици, бла-бла, сега не ми изниква нищо друго. И посуда всякаква. И кухненски робот. ДА става по-бързо, не за друго. И трапезарията ще е отделена от кухнята посредством барплота. Там ще има една голяяяма маса, на която ще сервирам моито кулинарни шедьоври по абсолютни всички ресторантьорски изисквания. ;))))
АБе това е. МАй.
П.П. Светльо, знам, че засега само ти ми четеш простотиите. :) Това позитивното е много яко, да знаеш. :))
понеделник, 12 април 2010 г.
Ярост
Напоследък нещо...нещо ми става. Усещам в себе си някаква агресия, гняв. Карам се постоянно с някакви хора напълно убедена, че така трябва.
Аз съм си нервак по природа. Паля бързо мотора и бързо го угасям, обаче. Но има и нещо друго. Не обичам конфликтите. Не обичам неудобните признания, неудобните въпроси и неудобните отговори. Отбягвам ги. Което си е един вид лицемерие от моя страна. Защото вместо да кажа: "Ей, пич, това, което ми каза/направи, ме дразни, не прави повече така.", аз си замълчавам. И по този начин може би съм позволявала на някои хора да си ме манипулират, както си искат. Защото, каквото и да направят, аз не го превръщам в проблем. И в един момент, като реша да отстоявам мнението си и открито да заявявам какво не ми харесва, и излизам избухлива, заядлива и нервачка.
Някакви хора ми обясняват напоследък, че съм била дребнава. Че съм...непохватна(е да де, не съм от най-"похватните", но в случая този коментар не беше провокиран с нищо от моя страна). Че още какво ли не. Че не си върша добре работата. Сякаш този, който ми го казва, знае как точно да се върши работата. Че съм била постоянно нацупена. Аз? Аз съм привидно мрънкаща и недоволна все. С променливи настроения съм, вярно. Но спадовете ми не траят повече от 10ина минути. И обикновено гледам да не си го изкарвам на другите. И ми минава.
И, как изобщо може някой, който почти не ме познава, да прави такива коментари спрямо мен? Това ме изкарва извън нерви, честно. И вече не съм кротка и миролюбива, а войнствена и готова да се защитя.
Сигурно не съм съвсем права. Нали знаете. За гредата в собствените очи и сламката в чуждите. Но пък и винаги съм се стремяла да бъда обективна и справедлива. Най-вече към себе си. Заложено е в мен да съм такава.
Знам, че много неща съм и много неща не съм. Но това не съм. Не съм хаплива и дребнава. И заядлива. И властна.
Само мама може да ме обори в това ми твърдение, но там отношенията са съвсем, съвсем различни.
И винаги съм си имала проблемите. Не е като да си кажа, сега съм притеснена и обременена и затова може би се получава така. НЕ. Просто не съм такава. Съжалявам, мучачос. Грешите за мен. Говорите за друг. И направо: говорете за друг! Аз не ви влизам в работата, както вие не влизате в моята. Пууу!
Аз съм си нервак по природа. Паля бързо мотора и бързо го угасям, обаче. Но има и нещо друго. Не обичам конфликтите. Не обичам неудобните признания, неудобните въпроси и неудобните отговори. Отбягвам ги. Което си е един вид лицемерие от моя страна. Защото вместо да кажа: "Ей, пич, това, което ми каза/направи, ме дразни, не прави повече така.", аз си замълчавам. И по този начин може би съм позволявала на някои хора да си ме манипулират, както си искат. Защото, каквото и да направят, аз не го превръщам в проблем. И в един момент, като реша да отстоявам мнението си и открито да заявявам какво не ми харесва, и излизам избухлива, заядлива и нервачка.
Някакви хора ми обясняват напоследък, че съм била дребнава. Че съм...непохватна(е да де, не съм от най-"похватните", но в случая този коментар не беше провокиран с нищо от моя страна). Че още какво ли не. Че не си върша добре работата. Сякаш този, който ми го казва, знае как точно да се върши работата. Че съм била постоянно нацупена. Аз? Аз съм привидно мрънкаща и недоволна все. С променливи настроения съм, вярно. Но спадовете ми не траят повече от 10ина минути. И обикновено гледам да не си го изкарвам на другите. И ми минава.
И, как изобщо може някой, който почти не ме познава, да прави такива коментари спрямо мен? Това ме изкарва извън нерви, честно. И вече не съм кротка и миролюбива, а войнствена и готова да се защитя.
Сигурно не съм съвсем права. Нали знаете. За гредата в собствените очи и сламката в чуждите. Но пък и винаги съм се стремяла да бъда обективна и справедлива. Най-вече към себе си. Заложено е в мен да съм такава.
Знам, че много неща съм и много неща не съм. Но това не съм. Не съм хаплива и дребнава. И заядлива. И властна.
Само мама може да ме обори в това ми твърдение, но там отношенията са съвсем, съвсем различни.
И винаги съм си имала проблемите. Не е като да си кажа, сега съм притеснена и обременена и затова може би се получава така. НЕ. Просто не съм такава. Съжалявам, мучачос. Грешите за мен. Говорите за друг. И направо: говорете за друг! Аз не ви влизам в работата, както вие не влизате в моята. Пууу!
четвъртък, 8 април 2010 г.
Внимавай какво си пожелаваш!
BeDaZzLed си мечтае за някого, когото най-вероятно никога няма да има...:)
27 юни 2009 г. в 17:34
Абе много ми е странно, когато чета тези редове. Разбира се, че е написано за мъж. С когото тогава нямах нищо общо, просто се познавахме "задочно", т.е. онлайн. И нямахме никакви апетити един към друг. Дори не съм сигурна дали тогава съм искала нещо да стане. Просто в онзи момент реших, че няма шанс да се срещнем и опознаем.
Смешното е, че две седмици по-късно между нас започна да се случва нещо. Започнахме да се искаме много силно. И се имахме. И беше хубаво. Е, ето - имах го, напук на горния пост(за който вече бях забравила). Само че нещата никога не се развиват така, както очакваме. Аз се влюбих, той ме отряза. Поиграхме си няколко месеца на котка и мишка. Де факто, това, което си пожелах, ми се случи. Само че с куп други последствия, които далеч се разминават от представата ми за любов и щастие. :)
Та, право са казали хората: Внимавай какво си пожелаваш, че ще вземе да ти се случи...
Аз все пак се опитвам да извлека хубавото от сбъдването на това си желание. Опознах един страхотен човек, покрай него се запознах с още много страхотни хора, научих доста неща за живота, любовта, отношенията и за себе си - какво искам, какво харесвам, какво търся. С две думи: той промени живота ми.
И ако някой ден случайно прочете това, искам да му кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ! Благодаря, че ме обича поне за малко. Благодаря, че без да искаш, направи толкова хубави неща за мен. Благодаря, че ме направи по-добра. Благодаря за сълзите и за усмивките, за самотата и за споделянето. Дано и аз съм допринесла с нещо за твоя личен, вътрешен свят. Никога няма да те забравя. :)
27 юни 2009 г. в 17:34
Абе много ми е странно, когато чета тези редове. Разбира се, че е написано за мъж. С когото тогава нямах нищо общо, просто се познавахме "задочно", т.е. онлайн. И нямахме никакви апетити един към друг. Дори не съм сигурна дали тогава съм искала нещо да стане. Просто в онзи момент реших, че няма шанс да се срещнем и опознаем.
Смешното е, че две седмици по-късно между нас започна да се случва нещо. Започнахме да се искаме много силно. И се имахме. И беше хубаво. Е, ето - имах го, напук на горния пост(за който вече бях забравила). Само че нещата никога не се развиват така, както очакваме. Аз се влюбих, той ме отряза. Поиграхме си няколко месеца на котка и мишка. Де факто, това, което си пожелах, ми се случи. Само че с куп други последствия, които далеч се разминават от представата ми за любов и щастие. :)
Та, право са казали хората: Внимавай какво си пожелаваш, че ще вземе да ти се случи...
Аз все пак се опитвам да извлека хубавото от сбъдването на това си желание. Опознах един страхотен човек, покрай него се запознах с още много страхотни хора, научих доста неща за живота, любовта, отношенията и за себе си - какво искам, какво харесвам, какво търся. С две думи: той промени живота ми.
И ако някой ден случайно прочете това, искам да му кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ! Благодаря, че ме обича поне за малко. Благодаря, че без да искаш, направи толкова хубави неща за мен. Благодаря, че ме направи по-добра. Благодаря за сълзите и за усмивките, за самотата и за споделянето. Дано и аз съм допринесла с нещо за твоя личен, вътрешен свят. Никога няма да те забравя. :)
Мъдрости за всеки ден
Понякога ме осеняват разни мъдри неща, понякога прочитам разни мъдри неща. И не искам да ги забравям. Затова ще се опитам тук да събера всичко, което ми е харесало и ми се е набило в главицата :)
♥“Life is no straight and easy corridor along Which we travel free and unhampered, But a maze of passages, Through which we must seek our way, Lost and confused, now and again Checked in a blind alley. But always, if we have faith, A door will open for us, Not perhaps one that we ourselves Would ever have thought of, But one that will ultimately Prove good for us.
♥Why are old lovers able to become friends? Two reasons. They never truly loved each other, or they love each other still.♥
♥Аз съм Аз. Ти си Ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. И знам, че и ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото Аз съм Аз и Ти си Ти. И когато Ти и Аз се срещнем е прекрасно. И когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи.♥
♥Някога някъде далеч аз не спрях и пак вървях. Всичко все някога ще спре, но аз не спрях. Срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях, а вървях.И пак вървя, насам вървя...♥
♥"Господ не ти дава хората, които искаш.Той ти дава хората, от които имаш нужда -да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш.♥
♥Нека тези, които ни обичат, да продължават да ни обичат. А онези, които не ни обичат, дано Бог им обърне сърцата. Или поне да им обърне глезените, та да ги познаваме по куцането.♥
♥"...А сетне, щом отново се затворех във стаята със часове и дни,обратното пък ставаше - говорех с безброй лица от четирите стени.И ми остана навик непривичен -невроза ли е, друго ли, не знам, -но с много хора често съм самичък,а в самотата - много рядко сам."♥
♥"Без да желаеш убиваш някого някъде. Без да подозираш отнемаш нечие дихание. Без да възнамеряваш го блъскаш с лакът или поглед, Без да съзнаваш раняваш с усмивка , с жест, с мълчание.Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?"♥
♥Liebe mich dann,wenn ich es am wenigsten verdient habe, denn dann brauche ich es am meisten.♥
♥"Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните... и сме направили толкова много с толкова малко за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо."♥
♥Ignorance Is Bliss.♥
♥"Толкова много исках да срещна любовта. - помисли си Илия. А сега, когато тя беше пред него - защото това без никакво съмнение беше тя, стига да не бягаше от нея - единственото му желание бе колкото се може по-бързо да я забрави." Паулу Коелю - "Петата планина"♥
♥"Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..."♥
♥Аз никога не губя... другите губят, задето са ме загубили !♥
♥"Everything tells me that I am about to make a wrong decision, but making mistakes is just part of life. What does the world want of me? Does it want me to take no risks, to go back to where I came from because I didn't have the courage to say "yes" to life?" — Paulo Coelho (Eleven Minutes: A Novel (P.S.))♥
♥Ако Йордан Йовков живееше в нашето време, най-вероятно щеше да възкликне: "Божеее, колко ПРОСТОТИЯ има по тоя свят, Божееееееееееее!♥
♥"Some things in life are out of your control. You can make it a party or a tragedy." — Nora Roberts (Vision in White)♥
♥"When love feels like magic, you call it destiny. When destiny has a sense of humor, you call it serendipity. ~ Serendipity"♥
♥“I am so clever that sometimes I don't understand a single word of what I am saying.” Oscar Wilde♥
♥Some people care too much, I think it's called love.♥
♥We'll be Friends Forever, won't we, Pooh?' asked Piglet. 'Even longer,' Pooh answered.♥
♥Everything will be okay in the end. if it`s not okay. it`s not the end.♥
♥" Няма значение кой е разбил сърцето ти и колко време е нужно да се излекува- никога няма да се справиш без приятелите си!"♥
♥" They say nothing lasts forever. Dreams change, Trends come and go, but friendships never go out of style."♥
♥Мечо Пух: Прасчо? Прасчо: Да, Пух? Мечо Пух: Нищо, просто исках да се уверя, че си тук, до мен и те има...♥
♥" I think I'm in love with him and I'm terrified he's gonna leave me 'cause I'm not perfect. "♥
♥Писателят Радичков казва: „Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки”.♥
♥"Today I had a thought. What if I... what if I had never met you?♥
♥It is a love based of giving and receiving as well as having and sharing. And the love that they give and have is shared and received. And through this having and giving and sharing and receiving, we too can share and love and have... and receive.♥
♥“Men who are too good looking are never good in bed because they never had to be.”♥
♥"Големите грешки в живота си мъжете правят или за пари, или жени."♥
♥Боже, прости ми всичките дребни номера, които ти правя, и аз ще ти простя големия номер, който си ми изиграл.♥
♥"I know, im shy... but dont worry, i'll warm up to you and then you'll be sorry that I even spoke!"♥
♥A bird doesn't sing because it has an answer, it sings because it has a song.♥
♥Да вървим все така дълги нощи и дни покрай много слънца, покрай много луни, за да можем да кажем в най-последния ден: аз бях винаги с теб и ти винаги с мен.♥
♥Serendipity: Look for something, find something else, and realize that what you've found is more suited to your needs than what you thought you were looking for.♥
♥Любовта е като песен да пееш, но няма песен без край...♥
♥Вятър в косите ми, слъце в очите, огън в сърцето...♥
♥“Love is always patient and kind; it is never jealous, love is never boastful or conceited; it is never rude or selfish; it does not take offense, and is not resentful. Love takes no pleasure in other people’s sins but delights in the truth; it is always ready to excuse, to trust, to hope, and to endure whatever comes. Love does not come to an end.”(The Bible)♥
♥" If You Live one hundred years, I want to live one hundred minus one day so I never have to live without You. "(Pooh)♥
♥"When you realize you want to spend the rest of your life with somebody,you want it to start as soon as possible."(When Harry met Sally)♥
♥To Love and be Loved is to feel the sun from both sides. (David Viscott)♥
♥"With her Florentino Ariza learned what he had already experienced many times without realizing it: that one can be in love with several people at the same time, feel the same sorrow with each, and not betray any of them. Alone in the midst of the crowd on the pier, he said to himself in a flash of anger: 'My heart has more rooms than a whorehouse.'" (Love in time of Cholera)♥
♥" I make mistakes,That's what I do. I speak without thinking, I act without knowing. I drink so much that I can barely walk. I'm a fantastic lover, and an amazing friend. God know I mean well..."♥
♥I want to be remembered as the girl who always smiles even when her heart is broken. And the one that could always brighten up your day even if she couldn't brighten her own.♥
♥Don’t Cry Because It Came To An End. Smile Because It Happened.♥
♥Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.♥
♥Очи - зелени, ръст - среден, нос - правилен.Особени белези няма.
Стоп! Грешите!
Нима се смея като другите? Нима обичам като другите?
Нима не съм по своему добра? Зад моментната грубост аз крия неизказана нежност.
Зад капризно извитите устни стаявам доброта и сърдечност.
Зад смеха ми - палав по детски, се мъча да приглуша болката на душата си, жадуваща щастие.
Зад безумното непокорство има обич, приятелство вярно - стигащо за цял човешки живот...
Очи - зелени, ръст - среден, нос - правилен.
Само не казвайте:
- Особени белези няма!♥
♥We're so over we need a new word for over!♥
♥So many problems and so little time for solving them ...♥
♥Lift not the painted veil which those who live call Life!♥
♥Тайната на нашите нещастия се състои в това, че имаме твърде много време да размишляваме дали сме щастливи или не.♥
♥“Friends are like bras: close to your heart and there for support.♥
♥”How did it get so late so soon?
It's night before it's afternoon.
December is here before it's June.
My goodness, how the time has flewn?
How did it get so late so soon?♥
T♥wenty years from now you will be more disappointed by the things you didn't do than by the ones you did do. So throw off the bowlines. Sail away from the safe harbor. Catch the trade winds in your sails. Explore. Dream. Discover.♥
♥I'd rather laugh with the sinners than cry with the saints. Sinners are much more fun.♥
♥Sex is like money - only too much is enough.♥
♥Думите имат такъв смисъл, какъвто ти искаш да им придадеш.♥
♥Ако някой те е оскърбил, не търси отмъщение - седни на речния бряг и скоро ще видиш как трупът му се носи по водата. (Лао Дзъ) ♥
♥"Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три." Конфуций♥
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш за някъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли. Да изненадаш света с някакво откритие... Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.” “Пътуване към себе си” Блага Димитрова" "" - Но какво си ти тогава? - Нещо половинчато, нещо незавършено. Някаква отломка… - Това е най-доброто… Разпалва въображението. Такива жени се обичат вечно. Завършените жени омръзват лесно."- "Трима другари"- Е.М.Ремарк" ""…Запомни как ме обичаш... Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер." "Нежна е нощта" Ф. Скот Фицджералд" ""Трябва да сгреша определен брой пъти, за да се окажа прав определен брой пъти. Но и в двата случая първо трябва да взема решение." Франк Джампиетро" "Силните хора са преди всичко търпеливи. Търпението означава да сдържаш склонността си към седем чувства: омраза, обожание, радост, тревога, яд, мъка и страх. Ако не се поддаваш на седемте, тогава си търпелив, ще постигнеш същността на нещата и хармония с вечността. ИЗ "Шогун", Дж. Клавел" ""Ако знаехте дълбоките причини за грешките на хората, никога не бихте ги съдили."- Петър Дънов" Засега това. Този пост се публикува с опцията периодично да се допълва. :)
♥“Life is no straight and easy corridor along Which we travel free and unhampered, But a maze of passages, Through which we must seek our way, Lost and confused, now and again Checked in a blind alley. But always, if we have faith, A door will open for us, Not perhaps one that we ourselves Would ever have thought of, But one that will ultimately Prove good for us.
♥Why are old lovers able to become friends? Two reasons. They never truly loved each other, or they love each other still.♥
♥Аз съм Аз. Ти си Ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. И знам, че и ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото Аз съм Аз и Ти си Ти. И когато Ти и Аз се срещнем е прекрасно. И когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи.♥
♥Някога някъде далеч аз не спрях и пак вървях. Всичко все някога ще спре, но аз не спрях. Срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях, а вървях.И пак вървя, насам вървя...♥
♥"Господ не ти дава хората, които искаш.Той ти дава хората, от които имаш нужда -да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш.♥
♥Нека тези, които ни обичат, да продължават да ни обичат. А онези, които не ни обичат, дано Бог им обърне сърцата. Или поне да им обърне глезените, та да ги познаваме по куцането.♥
♥"...А сетне, щом отново се затворех във стаята със часове и дни,обратното пък ставаше - говорех с безброй лица от четирите стени.И ми остана навик непривичен -невроза ли е, друго ли, не знам, -но с много хора често съм самичък,а в самотата - много рядко сам."♥
♥"Без да желаеш убиваш някого някъде. Без да подозираш отнемаш нечие дихание. Без да възнамеряваш го блъскаш с лакът или поглед, Без да съзнаваш раняваш с усмивка , с жест, с мълчание.Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?"♥
♥Liebe mich dann,wenn ich es am wenigsten verdient habe, denn dann brauche ich es am meisten.♥
♥"Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните... и сме направили толкова много с толкова малко за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо."♥
♥Ignorance Is Bliss.♥
♥"Толкова много исках да срещна любовта. - помисли си Илия. А сега, когато тя беше пред него - защото това без никакво съмнение беше тя, стига да не бягаше от нея - единственото му желание бе колкото се може по-бързо да я забрави." Паулу Коелю - "Петата планина"♥
♥"Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..."♥
♥Аз никога не губя... другите губят, задето са ме загубили !♥
♥"Everything tells me that I am about to make a wrong decision, but making mistakes is just part of life. What does the world want of me? Does it want me to take no risks, to go back to where I came from because I didn't have the courage to say "yes" to life?" — Paulo Coelho (Eleven Minutes: A Novel (P.S.))♥
♥Ако Йордан Йовков живееше в нашето време, най-вероятно щеше да възкликне: "Божеее, колко ПРОСТОТИЯ има по тоя свят, Божееееееееееее!♥
♥"Some things in life are out of your control. You can make it a party or a tragedy." — Nora Roberts (Vision in White)♥
♥"When love feels like magic, you call it destiny. When destiny has a sense of humor, you call it serendipity. ~ Serendipity"♥
♥“I am so clever that sometimes I don't understand a single word of what I am saying.” Oscar Wilde♥
♥Some people care too much, I think it's called love.♥
♥We'll be Friends Forever, won't we, Pooh?' asked Piglet. 'Even longer,' Pooh answered.♥
♥Everything will be okay in the end. if it`s not okay. it`s not the end.♥
♥" Няма значение кой е разбил сърцето ти и колко време е нужно да се излекува- никога няма да се справиш без приятелите си!"♥
♥" They say nothing lasts forever. Dreams change, Trends come and go, but friendships never go out of style."♥
♥Мечо Пух: Прасчо? Прасчо: Да, Пух? Мечо Пух: Нищо, просто исках да се уверя, че си тук, до мен и те има...♥
♥" I think I'm in love with him and I'm terrified he's gonna leave me 'cause I'm not perfect. "♥
♥Писателят Радичков казва: „Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки”.♥
♥"Today I had a thought. What if I... what if I had never met you?♥
♥It is a love based of giving and receiving as well as having and sharing. And the love that they give and have is shared and received. And through this having and giving and sharing and receiving, we too can share and love and have... and receive.♥
♥“Men who are too good looking are never good in bed because they never had to be.”♥
♥"Големите грешки в живота си мъжете правят или за пари, или жени."♥
♥Боже, прости ми всичките дребни номера, които ти правя, и аз ще ти простя големия номер, който си ми изиграл.♥
♥"I know, im shy... but dont worry, i'll warm up to you and then you'll be sorry that I even spoke!"♥
♥A bird doesn't sing because it has an answer, it sings because it has a song.♥
♥Да вървим все така дълги нощи и дни покрай много слънца, покрай много луни, за да можем да кажем в най-последния ден: аз бях винаги с теб и ти винаги с мен.♥
♥Serendipity: Look for something, find something else, and realize that what you've found is more suited to your needs than what you thought you were looking for.♥
♥Любовта е като песен да пееш, но няма песен без край...♥
♥Вятър в косите ми, слъце в очите, огън в сърцето...♥
♥“Love is always patient and kind; it is never jealous, love is never boastful or conceited; it is never rude or selfish; it does not take offense, and is not resentful. Love takes no pleasure in other people’s sins but delights in the truth; it is always ready to excuse, to trust, to hope, and to endure whatever comes. Love does not come to an end.”(The Bible)♥
♥" If You Live one hundred years, I want to live one hundred minus one day so I never have to live without You. "(Pooh)♥
♥"When you realize you want to spend the rest of your life with somebody,you want it to start as soon as possible."(When Harry met Sally)♥
♥To Love and be Loved is to feel the sun from both sides. (David Viscott)♥
♥"With her Florentino Ariza learned what he had already experienced many times without realizing it: that one can be in love with several people at the same time, feel the same sorrow with each, and not betray any of them. Alone in the midst of the crowd on the pier, he said to himself in a flash of anger: 'My heart has more rooms than a whorehouse.'" (Love in time of Cholera)♥
♥" I make mistakes,That's what I do. I speak without thinking, I act without knowing. I drink so much that I can barely walk. I'm a fantastic lover, and an amazing friend. God know I mean well..."♥
♥I want to be remembered as the girl who always smiles even when her heart is broken. And the one that could always brighten up your day even if she couldn't brighten her own.♥
♥Don’t Cry Because It Came To An End. Smile Because It Happened.♥
♥Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.♥
♥Очи - зелени, ръст - среден, нос - правилен.Особени белези няма.
Стоп! Грешите!
Нима се смея като другите? Нима обичам като другите?
Нима не съм по своему добра? Зад моментната грубост аз крия неизказана нежност.
Зад капризно извитите устни стаявам доброта и сърдечност.
Зад смеха ми - палав по детски, се мъча да приглуша болката на душата си, жадуваща щастие.
Зад безумното непокорство има обич, приятелство вярно - стигащо за цял човешки живот...
Очи - зелени, ръст - среден, нос - правилен.
Само не казвайте:
- Особени белези няма!♥
♥We're so over we need a new word for over!♥
♥So many problems and so little time for solving them ...♥
♥Lift not the painted veil which those who live call Life!♥
♥Тайната на нашите нещастия се състои в това, че имаме твърде много време да размишляваме дали сме щастливи или не.♥
♥“Friends are like bras: close to your heart and there for support.♥
♥”How did it get so late so soon?
It's night before it's afternoon.
December is here before it's June.
My goodness, how the time has flewn?
How did it get so late so soon?♥
T♥wenty years from now you will be more disappointed by the things you didn't do than by the ones you did do. So throw off the bowlines. Sail away from the safe harbor. Catch the trade winds in your sails. Explore. Dream. Discover.♥
♥I'd rather laugh with the sinners than cry with the saints. Sinners are much more fun.♥
♥Sex is like money - only too much is enough.♥
♥Думите имат такъв смисъл, какъвто ти искаш да им придадеш.♥
♥Ако някой те е оскърбил, не търси отмъщение - седни на речния бряг и скоро ще видиш как трупът му се носи по водата. (Лао Дзъ) ♥
♥"Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три." Конфуций♥
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш за някъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли. Да изненадаш света с някакво откритие... Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.” “Пътуване към себе си” Блага Димитрова" "" - Но какво си ти тогава? - Нещо половинчато, нещо незавършено. Някаква отломка… - Това е най-доброто… Разпалва въображението. Такива жени се обичат вечно. Завършените жени омръзват лесно."- "Трима другари"- Е.М.Ремарк" ""…Запомни как ме обичаш... Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер." "Нежна е нощта" Ф. Скот Фицджералд" ""Трябва да сгреша определен брой пъти, за да се окажа прав определен брой пъти. Но и в двата случая първо трябва да взема решение." Франк Джампиетро" "Силните хора са преди всичко търпеливи. Търпението означава да сдържаш склонността си към седем чувства: омраза, обожание, радост, тревога, яд, мъка и страх. Ако не се поддаваш на седемте, тогава си търпелив, ще постигнеш същността на нещата и хармония с вечността. ИЗ "Шогун", Дж. Клавел" ""Ако знаехте дълбоките причини за грешките на хората, никога не бихте ги съдили."- Петър Дънов" Засега това. Този пост се публикува с опцията периодично да се допълва. :)
четвъртък, 1 април 2010 г.
Няма такова
Ами...просто реших да списвам по редовно в блога. Ей така просто. :) Да обясня, че никога, ама никога не препрочитам какво съм написала. Ей така си го публикувам цялото с безумни грешки и хич не ми пука. Хаотична съм и то доста. Пак не ми пука .:) Който иска да разбере, ще разбере. :)))
Мечта 1
Започвам си поредицата от мечти. За тия, по default, няма да споменавам(работа, която харесвам, съпруг, който ме обича и аз обичам, къща, кола, деца, здраве, пари, т.н.).
Малко едит: Само глупости съм писала бе. Ако някой, дето разбира поне от малко от цветя, го прочете това, здраво ще ми се смее. ;)
Значи, петунии ще има, ана това, дето ше се увива по оградката, е грамофонче. А дръвчето вкъщи, което имахме, не е мимоза, ами се казва Албиция. И е тропично дърво и много трудно расте в България. Само там, където климатът е по-мек и ако има късмет в първите годинки на засаждането зимата да е мека. И в нашата страна сигурно старите албиции като нашата(тя беше на 40 години, ако не и на повече), едва ли са повече от пръстите на двете ръце.
Пак ше едитвам от време на време. :)
Фокусирам се върху някакви по-дребни, но по-ясни желания. Едното от тях е
ГРАДИНА
Искам хубава градинка с цветя, за която само аз да се грижа. Не държа да е от типа на Версайските градини. А и не искам,де. Малка градинка, леко хаотична, но цветна, жива, ухаеща, моя. Не съм решила само къде си представям, че е тя. Вариант 1 е, много близо до морето.Излезеш от градинката и стъпиш на пясъка. Във въздуха освен миризмата на десетки цветчета се носи и свежия солен мирис на морския бриз. Хубаво е наблизо да започва горичка. Ако е в България, даже си имам и няколко места наум. :) Вариант 2 е в планината. Скътана някъде в горите малка полянка. На която имам къщичка и естествено, градинката. И искам наоколо да тече буйна малка рекичка...не, не наоколо, точно до градинката. Както е оградката, излизаш от една портичка и пред теб бистро поточе. Споменът ми е от "градината" на баба и дядо. В която всъщност нямаше цветя, ами животни и разни овошки и зеленчуци. Тя беше под наклон и в края й имаше една портичка, която излизаше до една малко рекичка. Такава бистра и бърза. Цопкаха жаби постоянно и нататък беше обрасла с коприва. От отсрещния страна започваше един склон, нагоре по него имаше много дървета и много гъби. Всъщност май това вече беше Странджа. Нещо такова ми се върти в главата.
В градинката ми има всякакви цветя и дръвчета. Рози, много рози. Бели, червени, жълти, розови, прасковени, винени, ухаещи, неухаещи. Онази роза, която всъщност май е точно трендафил и е като дръвче с малки червени цветове. Напролет имам много зюмбюли, минзухари, кокичета, нарциси. Искам още хортензии, теменужки, иглики, димитровчета, незабравки, момина сълза, момино сърце, здравец, калии, кремове, лалета, гербери... По стените на къщичката има израсъл бръшлян. А по оградката съм насадила петунии и те са образували там един красив плет. Искам срамежлива мимоза. Имахме такава в двора си и беше ужасна красива. Беше на повече от 40 години и стигаше до 4тия етаж на къщата. Лятото даваше едни малки пухести цветчета като глухарчета, които ухаеха прекрасно. Баба обаче реши да отреже дървото, щото постоянно капели листенца и увехнали цветчета и й "уморявали" марулите и доматите, които беше посадила отдолу...От сърцето ми капеше кръв, когато се прибрах и мимозата я нямаше, а бях свикнала величествено да обрамчва къщата.
Освен мимозата, искам черешови дръвчета. Смокиня. Круша. Кипариси. Тук дали могат да виреят евкалипти? И евкалипти искам. Ще си имам и малка зеленчукова градинка, ама не искам да отглеждам всичко в нея. Искам да има босилек. Луднала съм по него. Малко домати, краставички и марулки също, и лук.
Ами горе-долу това е. Моята тайна градина, досущ като тази на Франсис Бърнет. :)
Малко едит: Само глупости съм писала бе. Ако някой, дето разбира поне от малко от цветя, го прочете това, здраво ще ми се смее. ;)
Значи, петунии ще има, ана това, дето ше се увива по оградката, е грамофонче. А дръвчето вкъщи, което имахме, не е мимоза, ами се казва Албиция. И е тропично дърво и много трудно расте в България. Само там, където климатът е по-мек и ако има късмет в първите годинки на засаждането зимата да е мека. И в нашата страна сигурно старите албиции като нашата(тя беше на 40 години, ако не и на повече), едва ли са повече от пръстите на двете ръце.
Пак ше едитвам от време на време. :)
Какво се случи?
Май вече не държа всичко да е анонимно. Уатевър. Четете :)
В събота, 27.03.2010г. изживях един малък ужас. Случката изглежда смешна отстрани и аз понякога й се смея, но далеч не ми въздейства така.
В петък бях на работа. След това ходихме в Суинга. Цялата вечер не ми се пиеше алкохол и се въздържах и на няколко пъти имах желание да си вдигна чукалата и да се занеса вкъщи. От Суинга с много уговорки ме закараха в О!Шипка, а аз вече умирах от желание да се прибера. Още повече, че ми бяха сервирали една неприятна изненада и ми беше докривяло. Та, към 10.00ч сутринта, вече в събота, ние решаваме да се прибираме. С Вики се метнахме на едно такси. Оставиха ме пред нас, но на отсрещния тротоар. Вики заедно с таксито отпраши в посока Димитър Миленков. Около нас в момента е една страхотна лудница заради новопостроения мол. Особено в събота и неделя има перманентно струпване на коли по околните улици.
Та, решавам аз да пресичам. Бях се направила на мацка с едни обувки на 10-сантиметров ток. Няма пешеходна пътека, няма светофар, а аз съм пред вкъщи все пак и нямам намерение да си удължавам така или иначе доста удължилата се петък вечер. Пресичам първото платно и заставам по средата на улицата. И чакам. Колите си минават, никой не спира, за да ме пусне да мине. Най-сетне забелязвам, че една кола е пуснала мигач, т.е. ще завива и аз имам картбланш да пресека благополучно и да се добера до МОЯ тротоар. Ама кой да ти каже, че това всъщност не е мигач, ами са аварийни...и че аварийните са включени по простата причина, че колата е теглена от друга, която вече ме е задминала и между тях е опънато едно дебело въже... Та засилвам се аз да пресека и изведнъж....баааааам. Усещам как се спъвам в нещо, пльосвам се на асфалта, а главата ми "меко" опира в бордюра, свистят спирачки, коли спират, хора се втурват към мен. Аз изобщо не осъзнавам какво се случва около мен и защо се случва. Пътуващите в замесените коли вече са слезли и се тълпят около мен. Аз само повтарям "Нищо ми няма, нищо ми няма" и изобщо не усещам как от главата ми капе кръв...в последствие си мисля, че е от носа, обаче една жена ми казва "Как ще ти няма нищо, челото ти трябва да се зашие и да ти се направи рентген за евентуални вътрешни наранявания"...Аз продължавам да съм вцепенена, треперя цялата. Звънят на Бърза помощ, вкарват ме в едната кола, дават ми кърпички, жената от отсрещното магазинче ми носи вода...аз продължавам да треперя. Не чувствам нищо. Нито болка, нито студ, нищо. Линейката дойде, закараха ме в ИСУЛ, биха ми инжекция против тетанус, залепиха ми главата и ми направиха рентген. Някакви полицаи се появиха, за да съм пишела обяснение. Чак тогава реших да звънна на мама...Не исках да я притеснявам излишно. В същия момент те правеха помен на татко - 3 години, откакто го няма. Не беше точно на датата - на Великден не се правели такива неща,ами се издърпвали с една седмица. Тя, шокирана, разбира се, започва да ми се кара, че не съм гледала, че нямам договор?!?, че ще ми остане белег на хубавото челце...разбирам я. Винаги така реагира, когато е стресирана. Рентгенът не показа травми, неврологът ми даде още няколко напътствия и се натоварих заедно с полицаите в полицейския бус към вкъщи. Там написах заедно с шофьорите на двете коли обяснение какво се е случило точно, като малко преиначихме ситуацията. Писахме, че колите са били спрели, иначе аз съм щяла да отнеса глоба, задето пресичам на непозволено място. Всички хора бяха много мили, и полицаите, и лекарите, и хората в колите(оказа се, че единият е следовател, майка му, която пътуваше също с него - съдебен лекар). Цялата случка се проточи п0-малко от два часа, които на мен ми изглеждаха цяла вечност. НЕ бях спала, бях изморена и стресирана. Към 12.30ч на обяд най-сетне се прибрах. Изпуших една цигара и си легнах. Но не успях да заспя.
В такива ситуации през главата ти минава въпроса "Какво ако?"
Ако не си бях ударила челото, ами очилата и стъклата се бяха врязали в очите ми?
Ако не си бях ударила челото, ами зъбите(които и иначе ударих и ме боляха няколко дена) и си ги бях изпочупила?
Ако си бях ударила главата по-лошо и имах някакви вътрешни травми?
Ако шофьорът на задната кола не беше успял да бие спирачки навреме?
Малкото зло ми се случи. Бях с рана на челото, зъбите ме боляха, ръцете,дланите и хълбоците ми бяха в рани, но бях жива и нищо сериозно не ми се беше случило.
И се замислих...как живея живота си. Как никой от нас не знае кой момент ще му е последен. Чуваме го постоянно...но не го осъзнаваме. Пропиляваме дните си в безсмислени занимания, обещаваме неща на другите и на себе си, които никога не изпълняваме...Утре, утре, утре...ами ако "утре"-то никога не дойде? Кой от нас е сигурен, че ще е тук утре? Никой.
Не възприемам това, което ми се случи, като нещо лошо. Вярно е, че винаги ще нося белега, спомен за случилото се, на главата си. За да ми напомня. Да ми напомня, че трябва всяка една минута от живота ми да е запълнена с нещо истинско. С хората, които обичам и ме обичат, с нещата, които ме правят по-щастлива, по-добра, по-човек.
Това е катарзис, прочистване, проглеждане. Надявам се, че наистина съм си извлякла поуката и да не ми се налага да изпитвам друг път своите принципи, навици, начин на живот.
И сега ще направя нещо друго. Ще записвам всички онези неща, които искам за себе си и за другите. Имаше една много хубава притча затова, че ако записваш и дори онагледяваш мечтите си и силно ги искаш, те се сбъдват. И аз смятам да направя така. Защото не съм доволна от това, което се случва около мен. Хубава съм, умна съм, добра съм. Невинаги, разбира се, няма перфектни хора. Но със сигурност имам потенциал да направя нещо хубаво със себе си. А то не се случва. Може би не съм поискала силно и не съм се борила за него.
Ще открия своята Лична Легенда и ще я следвам. Знам, че Късметът на Начинаещия вече ме е споходил, сега следват трудностите, на които трябва да устоя. След това...е Утопия. Островът на Моите Мечти.
В събота, 27.03.2010г. изживях един малък ужас. Случката изглежда смешна отстрани и аз понякога й се смея, но далеч не ми въздейства така.
В петък бях на работа. След това ходихме в Суинга. Цялата вечер не ми се пиеше алкохол и се въздържах и на няколко пъти имах желание да си вдигна чукалата и да се занеса вкъщи. От Суинга с много уговорки ме закараха в О!Шипка, а аз вече умирах от желание да се прибера. Още повече, че ми бяха сервирали една неприятна изненада и ми беше докривяло. Та, към 10.00ч сутринта, вече в събота, ние решаваме да се прибираме. С Вики се метнахме на едно такси. Оставиха ме пред нас, но на отсрещния тротоар. Вики заедно с таксито отпраши в посока Димитър Миленков. Около нас в момента е една страхотна лудница заради новопостроения мол. Особено в събота и неделя има перманентно струпване на коли по околните улици.
Та, решавам аз да пресичам. Бях се направила на мацка с едни обувки на 10-сантиметров ток. Няма пешеходна пътека, няма светофар, а аз съм пред вкъщи все пак и нямам намерение да си удължавам така или иначе доста удължилата се петък вечер. Пресичам първото платно и заставам по средата на улицата. И чакам. Колите си минават, никой не спира, за да ме пусне да мине. Най-сетне забелязвам, че една кола е пуснала мигач, т.е. ще завива и аз имам картбланш да пресека благополучно и да се добера до МОЯ тротоар. Ама кой да ти каже, че това всъщност не е мигач, ами са аварийни...и че аварийните са включени по простата причина, че колата е теглена от друга, която вече ме е задминала и между тях е опънато едно дебело въже... Та засилвам се аз да пресека и изведнъж....баааааам. Усещам как се спъвам в нещо, пльосвам се на асфалта, а главата ми "меко" опира в бордюра, свистят спирачки, коли спират, хора се втурват към мен. Аз изобщо не осъзнавам какво се случва около мен и защо се случва. Пътуващите в замесените коли вече са слезли и се тълпят около мен. Аз само повтарям "Нищо ми няма, нищо ми няма" и изобщо не усещам как от главата ми капе кръв...в последствие си мисля, че е от носа, обаче една жена ми казва "Как ще ти няма нищо, челото ти трябва да се зашие и да ти се направи рентген за евентуални вътрешни наранявания"...Аз продължавам да съм вцепенена, треперя цялата. Звънят на Бърза помощ, вкарват ме в едната кола, дават ми кърпички, жената от отсрещното магазинче ми носи вода...аз продължавам да треперя. Не чувствам нищо. Нито болка, нито студ, нищо. Линейката дойде, закараха ме в ИСУЛ, биха ми инжекция против тетанус, залепиха ми главата и ми направиха рентген. Някакви полицаи се появиха, за да съм пишела обяснение. Чак тогава реших да звънна на мама...Не исках да я притеснявам излишно. В същия момент те правеха помен на татко - 3 години, откакто го няма. Не беше точно на датата - на Великден не се правели такива неща,ами се издърпвали с една седмица. Тя, шокирана, разбира се, започва да ми се кара, че не съм гледала, че нямам договор?!?, че ще ми остане белег на хубавото челце...разбирам я. Винаги така реагира, когато е стресирана. Рентгенът не показа травми, неврологът ми даде още няколко напътствия и се натоварих заедно с полицаите в полицейския бус към вкъщи. Там написах заедно с шофьорите на двете коли обяснение какво се е случило точно, като малко преиначихме ситуацията. Писахме, че колите са били спрели, иначе аз съм щяла да отнеса глоба, задето пресичам на непозволено място. Всички хора бяха много мили, и полицаите, и лекарите, и хората в колите(оказа се, че единият е следовател, майка му, която пътуваше също с него - съдебен лекар). Цялата случка се проточи п0-малко от два часа, които на мен ми изглеждаха цяла вечност. НЕ бях спала, бях изморена и стресирана. Към 12.30ч на обяд най-сетне се прибрах. Изпуших една цигара и си легнах. Но не успях да заспя.
В такива ситуации през главата ти минава въпроса "Какво ако?"
Ако не си бях ударила челото, ами очилата и стъклата се бяха врязали в очите ми?
Ако не си бях ударила челото, ами зъбите(които и иначе ударих и ме боляха няколко дена) и си ги бях изпочупила?
Ако си бях ударила главата по-лошо и имах някакви вътрешни травми?
Ако шофьорът на задната кола не беше успял да бие спирачки навреме?
Малкото зло ми се случи. Бях с рана на челото, зъбите ме боляха, ръцете,дланите и хълбоците ми бяха в рани, но бях жива и нищо сериозно не ми се беше случило.
И се замислих...как живея живота си. Как никой от нас не знае кой момент ще му е последен. Чуваме го постоянно...но не го осъзнаваме. Пропиляваме дните си в безсмислени занимания, обещаваме неща на другите и на себе си, които никога не изпълняваме...Утре, утре, утре...ами ако "утре"-то никога не дойде? Кой от нас е сигурен, че ще е тук утре? Никой.
Не възприемам това, което ми се случи, като нещо лошо. Вярно е, че винаги ще нося белега, спомен за случилото се, на главата си. За да ми напомня. Да ми напомня, че трябва всяка една минута от живота ми да е запълнена с нещо истинско. С хората, които обичам и ме обичат, с нещата, които ме правят по-щастлива, по-добра, по-човек.
Това е катарзис, прочистване, проглеждане. Надявам се, че наистина съм си извлякла поуката и да не ми се налага да изпитвам друг път своите принципи, навици, начин на живот.
И сега ще направя нещо друго. Ще записвам всички онези неща, които искам за себе си и за другите. Имаше една много хубава притча затова, че ако записваш и дори онагледяваш мечтите си и силно ги искаш, те се сбъдват. И аз смятам да направя така. Защото не съм доволна от това, което се случва около мен. Хубава съм, умна съм, добра съм. Невинаги, разбира се, няма перфектни хора. Но със сигурност имам потенциал да направя нещо хубаво със себе си. А то не се случва. Може би не съм поискала силно и не съм се борила за него.
Ще открия своята Лична Легенда и ще я следвам. Знам, че Късметът на Начинаещия вече ме е споходил, сега следват трудностите, на които трябва да устоя. След това...е Утопия. Островът на Моите Мечти.
понеделник, 15 март 2010 г.
:)
Няма, няма, няма.
Няма да съм НЕщастлива. Няма да съм жертва. Няма да съм необичана...Ще бъда аз. Истинска. Силна. Обичаща. Неповторима. Обещавам!
Няма да съм НЕщастлива. Няма да съм жертва. Няма да съм необичана...Ще бъда аз. Истинска. Силна. Обичаща. Неповторима. Обещавам!
Абонамент за:
Коментари (Atom)