Внимавай какво си пожелаваш!

BeDaZzLed си мечтае за някого, когото най-вероятно никога няма да има...:)
27 юни 2009 г. в 17:34

Абе много ми е странно, когато чета тези редове. Разбира се, че е написано за мъж. С когото тогава нямах нищо общо, просто се познавахме "задочно", т.е. онлайн. И нямахме никакви апетити един към друг. Дори не съм сигурна дали тогава съм искала нещо да стане. Просто в онзи момент реших, че няма шанс да се срещнем и опознаем.
Смешното е, че две седмици по-късно между нас започна да се случва нещо. Започнахме да се искаме много силно. И се имахме. И беше хубаво. Е, ето - имах го, напук на горния пост(за който вече бях забравила). Само че нещата никога не се развиват така, както очакваме. Аз се влюбих, той ме отряза. Поиграхме си няколко месеца на котка и мишка. Де факто, това, което си пожелах, ми се случи. Само че с куп други последствия, които далеч се разминават от представата ми за любов и щастие. :)

Та, право са казали хората: Внимавай какво си пожелаваш, че ще вземе да ти се случи...

Аз все пак се опитвам да извлека хубавото от сбъдването на това си желание. Опознах един страхотен човек, покрай него се запознах с още много страхотни хора, научих доста неща за живота, любовта, отношенията и за себе си - какво искам, какво харесвам, какво търся. С две думи: той промени живота ми.

И ако някой ден случайно прочете това, искам да му кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ! Благодаря, че ме обича поне за малко. Благодаря, че без да искаш, направи толкова хубави неща за мен. Благодаря, че ме направи по-добра. Благодаря за сълзите и за усмивките, за самотата и за споделянето. Дано и аз съм допринесла с нещо за твоя личен, вътрешен свят. Никога няма да те забравя. :)