Мечта 1

Започвам си поредицата от мечти. За тия, по default, няма да споменавам(работа, която харесвам, съпруг, който ме обича и аз обичам, къща, кола, деца, здраве, пари, т.н.).

 Фокусирам се върху някакви по-дребни, но по-ясни желания. Едното от тях е 

ГРАДИНА

Искам хубава градинка с цветя, за която само аз да се грижа. Не държа да е от типа на Версайските градини. А и не искам,де. Малка градинка, леко хаотична, но цветна, жива, ухаеща, моя. Не съм решила само къде си представям, че е тя. Вариант 1 е, много близо до морето.Излезеш от градинката и стъпиш на пясъка. Във въздуха освен миризмата на десетки цветчета се носи и свежия солен мирис на морския бриз. Хубаво е наблизо да започва горичка. Ако е в България, даже си имам и няколко места наум. :) Вариант 2 е в планината. Скътана някъде в горите малка полянка. На която имам къщичка и естествено, градинката. И искам наоколо да тече буйна малка рекичка...не, не наоколо, точно до градинката. Както е оградката, излизаш от една портичка и пред теб бистро поточе. Споменът ми е от "градината" на баба и дядо. В която всъщност нямаше цветя, ами животни и разни овошки и зеленчуци. Тя беше под наклон и в края й имаше една портичка, която излизаше до една малко рекичка. Такава бистра и бърза. Цопкаха жаби постоянно и нататък беше обрасла с коприва. От отсрещния страна започваше един склон, нагоре по него имаше много дървета и много гъби. Всъщност май това вече беше Странджа. Нещо такова ми се върти в главата.

В градинката ми има всякакви цветя и дръвчета. Рози, много рози. Бели, червени, жълти, розови, прасковени, винени, ухаещи, неухаещи. Онази роза, която всъщност май е точно трендафил и е като дръвче с малки червени цветове. Напролет имам много зюмбюли, минзухари, кокичета, нарциси. Искам още хортензии, теменужки, иглики, димитровчета, незабравки, момина сълза, момино сърце, здравец, калии, кремове, лалета, гербери... По стените на къщичката има израсъл бръшлян. А по оградката съм насадила петунии и те са образували там един красив плет. Искам срамежлива мимоза. Имахме такава в двора си и беше ужасна красива. Беше на повече от 40 години и стигаше до 4тия етаж на къщата. Лятото даваше едни малки пухести цветчета като глухарчета, които ухаеха прекрасно. Баба обаче реши да отреже дървото, щото постоянно капели листенца и увехнали цветчета и й "уморявали" марулите и доматите, които беше посадила отдолу...От сърцето ми капеше кръв, когато се прибрах и мимозата я нямаше, а бях свикнала величествено да обрамчва къщата. 

Освен мимозата, искам черешови дръвчета. Смокиня. Круша. Кипариси. Тук дали могат да виреят евкалипти? И евкалипти искам. Ще си имам и малка зеленчукова градинка, ама не искам да отглеждам всичко в нея. Искам да има босилек. Луднала съм по него. Малко домати, краставички и марулки също, и лук. 

Ами горе-долу това е. Моята тайна градина, досущ като тази на Франсис Бърнет.  :)

Малко едит: Само глупости съм писала бе. Ако някой, дето разбира поне от малко от цветя, го прочете това, здраво ще ми се смее. ;)

Значи, петунии ще има, ана това, дето ше се увива по оградката, е грамофонче. А дръвчето вкъщи, което имахме, не е мимоза, ами се казва Албиция. И е тропично дърво и много трудно расте в България. Само там, където климатът е по-мек и ако има късмет в първите годинки на засаждането зимата да е мека. И в нашата страна сигурно старите албиции като нашата(тя беше на 40 години, ако не и на повече), едва ли са повече от пръстите на двете ръце.

Пак ше едитвам от време на време. :)