Ярост

Напоследък нещо...нещо ми става. Усещам в себе си някаква агресия, гняв. Карам се постоянно с някакви хора напълно убедена, че така трябва.
Аз съм си нервак по природа. Паля бързо мотора и бързо го угасям, обаче. Но има и нещо друго. Не обичам конфликтите. Не обичам неудобните признания, неудобните въпроси и неудобните отговори. Отбягвам ги. Което си е един вид лицемерие от моя страна. Защото вместо да кажа: "Ей, пич, това, което ми каза/направи, ме дразни, не прави повече така.", аз си замълчавам. И по този начин може би съм позволявала на някои хора да си ме манипулират, както си искат. Защото, каквото и да направят, аз не го превръщам в проблем. И в един момент, като реша да отстоявам мнението си и открито да заявявам какво не ми харесва, и излизам избухлива, заядлива и нервачка.
Някакви хора ми обясняват напоследък, че съм била дребнава. Че съм...непохватна(е да де, не съм от най-"похватните", но в случая този коментар не беше провокиран с нищо от моя страна). Че още какво ли не. Че не си върша добре работата. Сякаш този, който ми го казва, знае как точно да се върши работата. Че съм била постоянно нацупена. Аз? Аз съм привидно мрънкаща и недоволна все. С променливи настроения съм, вярно. Но спадовете ми не траят повече от 10ина минути. И обикновено гледам да не си го изкарвам на другите. И ми минава.
И, как изобщо може някой, който почти не ме познава, да прави такива коментари спрямо мен? Това ме изкарва извън нерви, честно. И вече не съм кротка и миролюбива, а войнствена и готова да се защитя.
Сигурно не съм съвсем права. Нали знаете. За гредата в собствените очи и сламката в чуждите. Но пък и винаги съм се стремяла да бъда обективна и справедлива. Най-вече към себе си. Заложено е в мен да съм такава.
Знам, че много неща съм и много неща не съм. Но това не съм. Не съм хаплива и дребнава. И заядлива. И властна.
Само мама може да ме обори в това ми твърдение, но там отношенията са съвсем, съвсем различни.
И винаги съм си имала проблемите. Не е като да си кажа, сега съм притеснена и обременена и затова може би се получава така. НЕ. Просто не съм такава. Съжалявам, мучачос. Грешите за мен. Говорите за друг. И направо: говорете за друг! Аз не ви влизам в работата, както вие не влизате в моята. Пууу!