За Теб

Ти беше от хората, които са прекалено добри за този свят. Имаше си своите трески за дялкане, но беше мил, незлоблив, позитивен, готов да помогне на всекиго, без да чака отплата. Светът...хората те подтиснаха, защото не ти отговаряха със същото отношение. Прецакваха те, прекарваха те, подиграваха ти се, смятаха, че си същият подлец като тях. И ти... ти си намери отдушник. Да забравиш, да простиш и да продължиш. Или поне така мислеше. А това всъщност те погуби.
Ти беше голям човек. И беше срещнал голямата любов. И трябваше да си щастлив, нали?
Помня как до едно време как беше винаги усмихнат. Едно дете в тялото на възрастен, на което му се живее. Помня как като превъртеше и надуваше музиката, канеше ме на танц(а аз бях прекалено малка и затова се качвах на масата), пееше с пълно гърло, нищо, че не знаеше една думичка от текста и танцувахме...Помня как ми показваше обичта си. Събаряше ме на земята и се започваше лудото боричкане и гъделичкане и никога, ама никога нищо не те спря да ми кажеш "Обичам те"...сега това аз правя същото с малкия, защото ти ме научи, че любовта е чувство, което не трябва да се крие...
Помня, когато исках да ходя на екскурзия, а ти нямаше пари и все пак ми даде и аз се записах на нея. И вечерта преди да замина...не ми даде 40лв, а 70лв и те ти бяха последните, но го направи с думите "Знам колко е кофти да си отишъл да се забавляваш и другите да имат, а ти - не и да стоиш и да гледаш остстрани"...
Помня, когато един човек ти дължеше услуга и затова искаше да ти подари агънце за Георгьовден, ти каза: "Човекът е без една ръка, колко ли му е трудно да се справя, аз агнето ще му взимам"...и така не хапнахме агнешко, но не съжалявахме.
Помня как въпреки караниците с брат си, ти го обичаше безрезервно и каквото и да ти беше направил той, ти беше готов на всичко за него. И в момент, в който беше жестоко разочарован от него, заложи името и честта си и му даде пари да си внесе годишната вноска по кредита...аз ти казах тогава: "Защо го правиш, нима той го заслужава?", а ти ми отвърна: "Той ми е брат, не мога да не му помогна..."
Помня, всичко помня. И хубавото, и лошото. Най-вече ще запомня начина, по който ме възпитахте. Да стана човекът, който съм сега. Да съм честолюбива, позитивна, топла, справедлива и да помагам на другите, когато мога.
Ти беше Човек с главно "Ч". И колкото повече време минава, толкова повече ми липсваш. Защото с годините, споменът избледнява. Дрехите ти вече не миришат на теб. Вкъщи не те усещам. И това ме кара да крещя, да крещя от болка, че не те чувствам вече...

Благодаря ти. Липсваш ми. Обичам те!