Пропадам...

Пак ме обзема някакво чувство на безнадеждност... Аз и връзките ми. Които не съществуват и никога не стигат до ниво да ги наречеш връзка... Аз наистина, наистина, наистина ужасно бързо хлътвам, но не си признавам. Но не е в кой да е, все пак. И този човек винаги ми се изплъзва. И сега го усещам... Благодаря му, че е откровен с мен. Истината боли, но я предпочитам и се старая да не усети колко много ми се отразява това. Защото, де факто, нищо не се е случило. И той нищо не ми дължи. Но аз вярвах и вярвам, че нещо хубаво ще ми се случи, а усещам как се изплъзва. И защо, по дяволите, мъжете винаги предпочитат жената, която ги наранява и унижава??? Този път и аз бях честна... никога, никога, никога повече няма да позволя да деля любимия човек с друга...или по-точно аз да съм тази, която знае за другата. Винаги се влюбвам в такъв човек, но този път ще се наложи да устоя на изкушението...
Винаги съм го харесвала, без да го познавам достатъчно добре. А сега още повече. Усещам как всичките ми малки изисквания, на които трябва да отговаря Той, ги притежава. И освен това, се чувствам отвратително силно и завладяващо привлечена от него. Само при бегла мисъл за него, усещам "пеперудите" в стомаха и знам, че когато го имам, няма да мога да му се наситя. А ще трябва да спра....изплъзва се... отново. Щастието. Споделянето. Опората. Безгрижието. Безумието.
Каза, че съм прекрасна. Че ме обожава. Че цял живот мен е търсил. Че няма търпение да ме види. Че съм перфектна. Че съм красива. И каза, че е ужасно тъп. Че поддържа връзка с момиче, с което с всеки изминал ден осъзнава, че не е за него. И тя му изневери. И той я прибра. И каза, че е ужасно тъп. А аз бях приятелят, на когото той сподели. И че не иска да ме наранява. А го направи, но никога няма да го разбере. Ужасно хаотични са ми мислите, знам. Сигурно като прочета това след една седмица, сама няма да разбера какво съм писала. Но ме е обзела някаква паника. Че нещо ми се изплъзва. И се чувствам празна. А нищо не се е случило, по дяволите. Как може да се чувствам така, след като единствено сме си говорили и не сме си обещавали нищо...........................


Ако имаш любов- не се нуждаеш от нищо друго,ако ли нямаш - не е от особено значение какво друго имаш.

Надявам се този път да не боли толкова много и толкова дълго. Защото съвсем ще се затворя в себе си...

Нова Година - Нов късмет

Винаги за мен лятото е бил преходен период...преди заради училището, сега и заради университета, но и винаги ми се е налагало да правя някакви промени лятото. Та ето сега пак. За щастие, универститета не го сменям(поне засега:) ). Иначе - ходя си към вкъщи за два месеца. Досега си опаковах багажа и мислех варианти как да го пренеса. И си отивам... И на есен - наново. Нова работа, нова квартира, нови съквартиранти, а може би и нови приятели...и новото ми Аз. Отново. Не искам вече да водя чергарски живот...Омръзна ми...
А сега ми е толкова криво. Изминалата година донесе и много усмивки, и много сълзи. И за нищичко не съжалявам...всяко зло за добро, нали така? :)
Да започнем от септември: Нов университет, нови колеги. Временна квартира - нови приятели.
Октомври: началото - дупка. Няма работа, няма пари, болни очи...мъка, мъка, голяма мъка. Но пък намерих квартира. Pretty good, при това. Намерих и работа. Изкарах си прекрасно рождения ден с точно двама човека. Всичко изглеждаше ОК.
Ноември: Продължаваме да работим. Забиваме един колега. Уж влюбена, уж. За 1 седмица напускаме и се връщаме. Проблеми със съквартирантките.
Декември: Решаваме, че не искаме да живеем с тъпите кифли и се връщаме обратно във "временната" квартира (откъдето пиша и в момента). Писва ми от въпросния колега. Зарязвам го, или той мене, все тая. На работа започва да ми писва как ни експлоатират. Посрещам 2009г., разливайки шампанско. Много тъпо. Ааа, към самия край на месеца се запознаваме с г-н В. Който занимава ума ни още 5 месеца :)
Януари: Лекции и пак лекции. Много ни е писнало от работата. Обаче пък вкъщи е много весело и забавно.
Февруари: Лекции. Напускаме работа, отиваме си за малко на село. Връщаме се.
Март: Учим, уж. Започваме да си търсим работа. Обаче няма....и няма...и няма...
Април: Няма работа..............Започваме да се депресираме. Седим си вкъщи и никъде не ходим. Кореспондираме с приятелите чрез интернет. Много лошо. Добре, че са двете кифли да ни забавляват и помагат, и търпят!!!
Май: Намираме работа. Ама не сме учили хич. Остават още 1млн. изпита за взимане. Работата не ни харесва, но сме решили да си траем.
Юни: Най-сетне сагата с г-н В. приключва след 5мес. писане на есемеси. Не особено успешно, но приключва. Не ни пука. Сериозни финансови проблеми. Скапани сме!!!!!!!!!!!!!!!!! Не знам откъде да хванем. Лъч надежда...вкопчваме се. Всичко изглежда ОК. Лекции, практика...минава всичко. Уволняват ни....представяте ли си>??? Дълго за обяснение. Обаче уволнението ни запраща пак на дъното. Търсим работа. Разбираме, че и да я намерим, не ни се ще да рискуваме. И опаковаме багажа - и марш за вкъщи. Поне живеем на морето...

УЖАСЯВАМ СЕ ПРИ МИСЪЛТА, ЧЕ ЩЕ МИНА ПРЕЗ НЯКОИ ОТ НЕЩАТА, КОИТО МИНАХ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО МЕСЕЦА, КАТО СЕ СЕТЯ КАКВИ ПЛАНОВЕ ИМАХ, А ТЯ КАКВА СТАНА....

И ще ми липсва всичко. Въпросната временна квартира, която толкова мразех, а с която толкова свикнах...съквартирантките ми...бутилките наредени над шкафа в кухнята...дългите разговори с Е...даже караниците...всичко :((((((((((((( Много ми е тъжно...

За Пеперудите в Стомаха

Влюбена ли съм...или не съм?
Защо в днешно време на романтиката и на чувствата се гледа като нещо остаряло, ретро... Забравяме истинската сила на чувствата от страх да не бъдем отритнати, да не ни се присмеят или просто защото никой вече не вярва в любовта. Хора се събират, разделят, но всичко се случва някакси пошло, първично, предубедено...
Не съм била влюбена от година и половина. А преди това бях "вечно влюбена". Е да, някои любови бяха илюзорни, просто тръпка,привличане, но усещах как тече живот във вените ми. Събуждах се с усмивка, мислейки си "Ще го видя ли днес?". И не винаги беше всичко ОК, и много сълзи излях, но беше хубаво. Един човек може да осмисли целият ти живот. Да се събуждаш и да знаеш за кого го правиш.
А сега е празно. Много празно. Затворих се. Отдръпнах се. От страх ли, не знам. И имам чувството, че се вкопчвам във всеки мъж, появил се в живота ми, като удавник за сламка...да ме избави от апатията, която ме е обзела. Защото напоследък въобще не ми върви и започвам да си мисля дали това не е причината?
Та сега пак съм се вкопчила. Както в последния и предпоследния...които ме вълнуваха за ден-два или седмица. А ми се иска да е различно. Харесвам го. Отдавна. Просто ми беше трудно да направя нещо. Но почти не го познавам все още, а вече съм се обсебила и мечтая за какви ли не неща...Искам всичко да започне бързо, а това не се случва, защото не мога да си призная. И цял ден съм обзета от някакви съмнения дали наистина и той си мисли за мен? Дали всичко, което казва, се отнася за мен или за някоя друга? Побърквам се вече, мамка му. Не може ли когато срещнеш някого и да присветква някаква лампичка: И двамата се харесвате, взимайте се:) Имам толкова много неща, които искам да кажа, а нямам на кого. И искам да вярвам, че това ще е човека, но от много мислене той иска ли ме или не, наистина ще изпусна и този шанс. А чувствам, че единственото, което мога да направя, са някакви детински провокации. Съвсем ми се разбъркаха мислите. И аз не знам какво искам да напиша и какво искам да кажа.
Просто цяла седмица усещам някакъв трепет от мисълта за Него. И не спирам да мисля за Него. И ми се иска да ми се обади пак и да разбере какво чувствам. И искам да знам, че този път чувството не е лъжливо. А ако е така - просто да спра да МИСЛЯ. Казах ви, много съм объркана. Но се чувствам щастлива:)

За Музиката

Това е мой пост, пуснат в един форум преди почти три години в отговор на въпроса:Как можете да опишете миксирането? Тогава бях много зарибена хаус-фенка;) Е, и сега съм си, но по-умерено. Та ето го:

Винаги съм го възприемала като правенето на коктейли. Много е важно какви съставки ще избереш,защото може при смесването на най-приятните напитки да се получи буламач ; добре е да ползваш и силни, и слаби питиета, защото крайностите не са за предпочитане;а за да стане това трябва да си много добре запознат с абсолютно всички видове течности; важно е с какви уреди си служиш; леката и ефектна украса никому не е излишна; вида, нивото на "подсилващите вещества" в коктейла(Кулър,Дейзи,Джулеп,Лонг дринкс,Сауър,Слинг,Мист,Фрапе) трябва да бъдат съобразени с човека, заради който го забърквате и на последното място, но не по значение: правиш го, за да доставиш удоволствие на другите и да могат да се отпуснат и забавляват в приятна обстановка!!!
Видяхте ли колко много си приличат
Viva Mojito!!!

Обещания

Обещавам...
да спра да пия газирано(изпълнено)
да спра да пия кафе(изпълнено)
да спра да пуша
да започна да бягам в парка
да изслушвам хората и да не говоря само за себе си
да бъда по-сдържана
да не си губя времето пред компютъра
да отделям повече внимание на хората около мен
да започна да пестя
да се храня здравословно
да правя повече секс:)
да съм по-организирана
защото утрее започва от днеес:))

За Самотата

Цял ден си мисля за това. От вчера си го мисля всъщност. За това, че съм станала една идея безчувствена. А искам, колко искам да не съм сама. И не правя нищо по въпроса. Чакам, крия се, отказвам, и аз не знам защо. Не съм усещала онези пеперуди в стомаха от ужасно много време. Повече от година. Никой. Спорадични, еднократни връзки. А не искам вече такива. И от страх следващата да не се окаже също "лека забежка", просто не се впускам. И може би вече съм изпуснала този, който ще направи животът ми слънчев...
Другата причина, мисля си аз, е, че искам едва ли не всичко да ми е ок, и тогава да си търся "половинката". Искам, започвайки нещо ново, да се чувствам самостоятелна и необременена и да мога да вложа всичките си усилия в това да обичам, а не да мисля за сто и петдесетте хиляди проблема, които са ми на главата. Ама май този момент никога няма да дойде. Тогава пак изпускам. Отказвам. Въртя ги, уж. А не искам вече:((((((( Искам прегръдка, силна и топла...да забравя. Защото влюбеният човек може да е глупав и неразумен, но е щастлив...по свой си начин...и всички камънаци по пътя нагоре му се струват малки камъчета, които за секунда може да вдигне и хвърли назад...

Нарцис

Според моя много добър приятел С., с когото често водим ей такива разни разговорчета за живота и всичко останало, онзи ден обсъждахме мен. Не, не съм егоист, напротив. Чиста проба алтруизъм струи от мен. Но пък съм нарцис. Обичам себе си и не искам да се променям и -да!, понякога си мисля, че съм по-добра от останалите(понякога!). Та според него това съчетание егоцентризъм-алтруизъм е възможно най-лошото. Щото егоцентризмът ме карал да изгеждам в очите на другите егоист, какъвто аз не съм и всички губим от това. Дали е така ?

За каръщината

Ако има коефицент на каръщина, с който всеки от нас се ражда, аз със сигурност съм в абсолютния максимум! Поне с времето осъзнах, че може при мен трудно да се случват нещата, но се случват. Може в последния момент да направя нещо, но го правя.
Сега съм забъркала подобна каша. Изпити(колкото искаш) - за септември. Но можеше ли да не се разболявам 3 дена преди едно от най-важните ми пътувания? Можеше, ама тогава КК(коефицента на каръщината) щеше да спадне под средното ниво и нямаше да съм аз:)))

За Щастието

Щастие...какво е щастието? Мисля, че проблемът с търсенето на щастието е част от по-големия философски проблем за смисъла на живота, който навеки ще си остане с разнопосочни отговори, тъй като това не е теорема, която да се докаже и да остане еталон. Именно униканото във възприемането ни на света ни прави хора...
за мен щастието е наистина миг-секунда, минута, ден. Не го усещам по начин, че да си кажа "Ето това е, щастлива съм" и след малко да усетя, че това чувство ме е задминало. Обикновено трябва да ми са се случили кофти неща преди това, за да оценя правилно какво се случва около мен. Ако не се бях скарала с Е. онзи ден и не бях стигнала до дъното на финансовото отчаяние, предишната събота нямаше да ми се струва толкова прекрасен ден. Сдобрих се с Е., получих неочаквана финансова инжекция и тези две неща накуп ме направиха щастлива...странно, нали? Не че всичко останало ми беше наред, аз й не искам да ми е. Но облекчението от благоприятното развитие на тези два проблема ме накараха да се усмихвам( по същия начин ми действа и секса, което значи, че ако правя всеки ден секс, ще съм нонстоп щастлива,ама нейсе - сексът за мен е мираж напоследък. Не, не се оплаквам, констатирам!:) ).

Пак започнах да многословя. Е, пука ми, нали само аз ще си ги чета после:)

Размисли за приятелството.

Мрън, мрън, мрън... Какво е приятелството? Май никой не знае...не онзи който ти бършел сълзите, а който не ти давал да плачеш - глупости. Който е готов да направи всичко за теб - пак глупости. Приятелството е: разбиране, най - вече. Съпричастност. Помощ. Този който познава и хубавите, и лошите ти черти. Който знае какво те ядосва, но се стреми да не го прави. Който знае какво те прави щастлив и се стреми да го прави често.
Вчера развалих приятелството с един от най-близките си приятели. Не ми е за първи път. За две години показах вратата на толкова много хора. И сега се питам, струваше ли си? Наистина ли съм център на Вселената и друго мнение освен моето не смятам за правилно? Дали се сърдя често на чуждите грешки, а не обръщам внимание на моите?
Възможно е. В случая, колкото и да мисля, не намирам вината си. Не, намирам я, но не смятам, че я нося цялата. Защото приятелството трябва да понася КОМПРОМИСИ най - вече. Лош момент, лошо настроение, лоши думи - забравя се!!! Когато се е случвало да прекъсна отношенията си с "приятел" не е било заради единичен акт, а заради системно показване на неуважение към мен. Ето това е - уважение. И ако преди аз си тръгвах от хората, то този път тя си тръгна от мен...тя, момиче е. И аз не се опитах да я спра. Защото пак не смятах, че съм направила кой знае каква грешка по отношение на приятелството ни. Цял месец бяхме изнервени, карахме се и забравяхме. Аз се мъчех да не обръщам внимание на нейните избухвания, тя се стремеше да не избухне. До вчера. Тя избухна, аз й се разкрещях. Тя отиде на изпит и го взе с тройка. И била суеверна и смята, че аз съм причината да не се представи добре. Затова - край с нас. А беше обикновено каране. Ако не се конфронтираме - защо живеем? Как ще разберем кое е право и кое - криво? Но този път за нея не е било просто каране - не си взела изпита. А аз, както казах, смятам, че доверие се губи постепенно, системно се руши връзката, а в случая няма такова нещо и след 15 мин. бях забравила, че дори сме имали конфликт. И си направих извод сама за себе си - ако някой реши така внезапно и бързо да си тръгне от мен, значи никога не ме е смятал за толкова близък. А щом е така няма смисъл да се опитвам да поправя това, което никога не е било.

Пропуснах факта, че сме съквартирантки. Има и друго момиче с нас, което най - вероятно ще избере нея пред мен. Не че трябва да се избира, но в такава ситуация на мълчание винаги избираш единия от двамата, с когото да бъдеш по-често. Та, пак кардинални промени. Смяна. Нова квартира. Нови приятели. Нова работа. Новото ми Аз.

Кога ще намеря най - сетне себе си? Моите хора. Моето място. Моето щастие. Може би никога. Винаги ще се лутам. Защото аз съм си аз. Искам уважение, признателност, всеотдайност. Много ли искам?

Напоследък не мога да спра да говоря за друго, освен за пари. Защото ги нямам. И ако сега все отнякъде съм намирала начин да продължа и покрия разходите си, сега не мога. Става сложно. И знам, че е временно и след месец всичко ще е ок,ама ми е криво, скапва ми целия ден плюс съня. А дали изобщо има оправия?

Добре дошли и добре заварили :)

Нямам амбиции това да се превърне в най - четения блог, който да се споменава дори по списания и вестници, това е моят онлайн дневник, дори не съм сигурна, че искам някой да го чете. И все пак, ако някой сметне, че съм написала нещо умно - би могъл да го разпространи. :)
И искам да запазя абсолютна анонимност. Интернет ти дава това право - да си анонимен и точно сега бих желала да се възползвам от него.
И ще пиша за всичко, което тормози неспокойната ми главица:)
Трудно е, наистина е трудно да си Везни с асцедент Везни и колкото и да не съм суеверна, трябва да си призная, че всичко, хубаво или лошо, написано за тази зодия, се отнася за мен. Така че съм като отворена книга, но...не съвсем.

След малко пак. Важно е, че започнах. Целувки!:)